от “Sleight of Mind” – LIBER KAOS
PETER J. CARROLL

Превод: DarkAngel 30.04.2007

Съзнанието представлява водовъртеж от препускащи мисли, образи, усещания, чувства, желания и съмнения; рядко способно да се концентрира върху един обект за части от секундата преди да нахлуят второстепенни мисли. Ако мислите, че не е така, тогава се опитайте се да се концентрирате върху точката на това изречение, без да мислите каквото и да било, включително и за самата точка.

„Трик на Ума” означава използването на по- стабилните мисли, чувства, усещания и образи, съхранени в подсъзнанието или несъзнанието за насочване или за приемане на етерични структури. Триковете се използват именно тук, защото ако мислите, образите, чувствата и т.н. се прехвърлят от подсъзнанието към съзнанието, те няма да бъдат магически ефективни. От друга страна те трябва да бъдат освободени и/или активирани по някакъв начин точно под съзнателната част на ума ни.

Затова магьосника трябва да окупира съзнанието си с нещо, което по някакъв начин събужда вниманието на подсъзнанието му, без да припомня на съзнанието истинското ми значение. Това е трикът на ума. Дори това да се струва на пръв поглед невъзможно, съществуват многобройни начини в света на магията, които се осъществяват чрез практиката.

ТРИК В ОМАГЬОСВАНЕТО

Повечето традиционни магически заклинания изискват оператора да съсредоточи вниманието си в някакво абстрактно или аналогично представяне на това, което иска да постигне. Например, за да всее раздор сред враговете си, човек би могъл да нарече няколко камъка с техните имена или по-добре с някаква абстрактна форма на имената им и после, изпадайки в истеричен гняв, да ги заудря един с друг. Функциите на истеричния гняв са да блокират отчасти съзнателната мисъл и отчасти да придадат сила на подсъзнателното желание. Това, което много традиционни текстове пропускат да споменат е, че по време на магическия акт човек трябва да избягва да мисли съзнателно или да си фантазира относно желания резултат. Следователно, гневът би трябвало да е стимулиран с някакви по-различни средства вместо с мислене за враговете, а ако човек желае да изкрещи нещо по време на удрянето, това би трябвало да е непонятно за съзнанието изявление. Дори и това да се прочете желанието на обратно също би свършило работа. Може да се използват повече задържащи, отколкото екстатични средства за блокиране на мисълта и канализиране на силата към подсъзнанието. В този случай, магьосникът се опитва да сведе съзнателното внимание изцяло до извършването на омагьосването посредством йога-упражнения и блокиране на сетивата, за да се успокои ума. За повечето магьосници, това обикновено е по-трудния подход към омагьосването.

Ако удряните камъни бъдат впоследствие поставени в кесия като талисман, за да подсилят първоначалното заклинание, магьосникът и тогава трябва да избягва да мисли съзнателно за каквото и да е докато се опитва да ги зареди отново.

Всички действащи заклинания са варианти на тази основна техника и действат на базата на съшия основен механизъм. Бароковите системи за символи и съответствия общо взето не са необходими. Ефикасни заклинания могат да се правят просто чрез видоизменяне на писмени, рисувани, моделирани или словесни представяния на
желанието докато станат непонятни за съзнанието. Разбира се, подсъзнателното желание винаги знае за какво всъщност е произлизащия сигил, диаграма, артефакт /предмет/ или мантра. Често се постигат отлични резултати от магьосници, които за даден период са събрали колекция от заклинания и ги задействат на по-късна дата, когато вече са забравили за какво са били.

ТРИК В ГАДАЕНЕТО

В гадаенето съществуват три елемента, на които трябва да се обърне внимание: обект, целта за получаване на информация и интерпретация. Важно е обекта да не навлиза в центъра на съзнателното внимание по време на получаването на информация за него, инак резултата ще е най- обикновени фантазии. Съществуват два основни метода за получаване на – пророкуване и халюцинации.

Пророкуването се състои от техники, използващи хвърлянето на карти, зарове, кости, пръчици, монети и други. Принципът е, че движенията, инициирани от подсъзнанието предоставят механизъм, чрез който подсъзнанието осъществява комуникация със действителността. Халюцинациите действат по сходен начин, операторът ще се взира в ‘черно огледало”, кристална топка, чаша с вода или нещо друго, а подсъзнанието му ще му предостави информация за най- вероятното бъдеще чрез халюцинация. Могат да бъдат включени и други сетива. Какъвто и да е използвания метод, важното е подсъзнанието ви да бъде изцяло информирано за обекта, а в същото време да не се осъществява никакво съзнателно обмисляне. Ефективен халюциногенен метод е да се напише името на обекта и/или да се направи сигил, репрезентиращ го на гърба на „черно гледало”. След това всички получени образи трябва да се опишат на лист хартия, а после да се интерпретират.

Внимателното наблюдение ще потвърди, че фактически всички спонтанни пара- психологически събития се появяват чрез някаква форма на трик на ума. Винаги е нещо реещо се под прага на съзнаване. Магьосникът се опитва да използва този трик преднамерено, но трябва да избягва да го обмисля така, както е било. Съзнанието жадува за резултат и по този начин разрушава магическия ефект, затова трябва да използван трик, който да анулира съзнанието и да задейства подсъзнанието.

Съществуват вродени опасности при развиването на трик на ума за омагьосване и гадаене. Лесно може да се обсебите с това, „какво може и какво не може” магията, точно в прага на съзнаване. По този начин може да се развие чувство за всемогъщество и е вероятно магьосникът да асоциира гадаенето като процес на омагьосване, при който всичко случващо се около него е плод на подсъзнанието му. Истинската „лудост” започва тогава, когато магьосникът започне да възприема дори и бедствията, като плод на подсъзнателно желание на неговото „аз”. Параноята може да се превърне в насочена надолу спирала. Тези, които таят подсъзнателните си страхове за предстоящи неблагоприятни събития, най- вероятно ще разберат, че това още повече ги прави вероятни да материализация. Единствената защита срещу такива пропасти е да се прилепим към обичайните техники за омагьосване и/или гадаене, да игнорираме произволните резултати с всеобхватна вариация или (най- добрия!) да приемаме всичко със смях (и също така да мислим позитивно през цялото време).

ТРИК В ЕВОКАЦИЯТА

В евокацията също съществуват три основни елемента: внедряване на съществото в подсъзнанието, изстрелване на съществото и насочването на съществото към определена задача. Внедряването може да бъде осъществено чрез концентрирано усили на фантазия и въображение или чрез обичаен ритуал, в които съществото е визуализирано с обичайните символи на сила, който магьосникът желае то да притежава. Изстрелването на съществото, който обикновено е климакса на ритуала, се състои от затваряне на намерението в материална база на съществото, сигил, мантра, символ или абстрактната или аналогичната му репрезентация, докато е в състояние на гнозис. Сексуалния гнозис е най- честно използван, като символизиращ създаване на същество, въпреки и не- материално (но е неразумно при същества с разрушителен характер). Когато насочвате съществото към изпълнение на задача е по- подходящо използването на ‘трик на ума” отколко команди, съществено- смислени за съзнанието. Насочването може да се осъществи чрез употребата на сигил.

Евокираните същества никога не бива да надвишават силата, която магьосникът е вложил в тях, нито магьосникът трябва да влага допълнително сила в тях, без ясно да е обмислил възможните последствия. Евокираните същества са сервиторите на магьосника, той е техният господар и ако почне да приема съвети от тях, резултатите могат да бъдат ужасни. Четири същества са достатъчни – едно за осъществяване на сложно омагьосване, едно за гадаене, където обикновените методи не са достатъчни, едно за магическа защита и може би атака и на края едно за октаринова магия.

ТРИК В ИНВОКАЦИЯТА

Инвокацията е процес от три стъпки. Първо, магьосникът се идентифицира съзнателно със същество, което традиционно е наричано бог- форма, след това навлиза в състояние на гнозис и накрая подсъзнателно проявява силата на бог- формата. Успешна инвокация се характеризира с обсебване на магьосника от бог- формата. С трупане на опит, първото ниво на съзнателна идентификация може да се извърши за кратък период, в който на магьосника е единствено нужно да се концентрира за момент върху добре позната бог- форма. Бог- формите са проявление на човешки импулс, достъпни от етерична причина на всеки човек. Езичниците за били достатъчно разумни да изградят целостта на човешката психика в повечето от пантеоните си и да развият йерархични образи представящи многообразието от „аз”- ове, компресирани в човешкото тяло. Тази е и причината, поради която езическия символизъм е придобил магическо приложение. Както и да е, винаги има задоволително количество от секс, насилие, любов, интелектуална надареност, смърт и всичко останало, случващо се в света по всяко време, с които магьосника може да установи етеричен резонанс и с които да работи в по- свободен образец.

Основно, два вида подсъзнателна дейност са необходими за успешна инвокация. Емоциите трябва да бъдат внимателно избрани, за да придадат сила. Това най- често се случва чрез усилие на съзнателна симулация по време на съзнателната идентификация и после приема жизнена роля в частта с гнозиса, но приема своя идентичност по време на обсебването, когато подсъзнанието доминира над съзнанието. Това трябва да бъде предизвикано, за да придобие форма на изразимост. Единствената сигурна техника в инвокацията е да осигурите всичко необходима за ритуала, така че всичките необходими вещи и ментални идеи и вярвания и след това да се впуснете в пресилена емоция. Симулирайте, докато не го направите, възможно най- изчерпателно. Аз, лично не съм задоволен от инвокация, докато не съм изненадан от процедурата. Принципно, индивида призовава боговете, архитип на сила, от него самия и от колективното етерично съзнание на човешката раса и единствено надминаването на очакванията на индивида могат да превърнат операцията в успешна. Най- важния от триковете при инвокацията е опорната точка на взаимовръзка между ритуала и вярата. Мое задължение е да ви напомня, че имаме предпоставка да вярваме в това, което правим, отколкото да правим това, в което вярваме. Всяка философия е биография, накарайте някого да направи нещо и той ще мисли, че е религиозен фанатик или войник. Нашите вярвания са базирани на това, което смятаме че правим. Както и да е, магьосникът използва този механизъм, като преимущество. Той започва с идеята, в какво желае да вярва, а след това избира ритуал с някаква бог- форма, в който наистина вярва. Правейки това, той обмисля в какво да вярва. Може би е по- добре да кажем, че магьосникът си осигурява многообразие от вярвания, които използва селектирано за някаква цел. Той трябва да бъде способен да действа като добър любовник, смел и ефикасен войн, интелектуален гений, брилянтен бизнесмен и всичко останало, според дадения случай.

В процеса на усъвършенстване на трика на ума в инвокацията се крият и няколко опасности. Трябва да се избягва прекаленото отъждествяване с каквато и да било форма. Ако определена инвокирана форма се проявява като доминираща за магьосника, важно е след време да пробва и нещо друго, за предпочитане нещо напълно различно, като алтернатива. В противен случай магьосникът се изправя пред ограничение на самия себе си, което в кратък период от време може и да е ефикасно, но в дългосрочен план води до провали и загуба на креативност. Инвокиращият също така трябва да внимава с бог- форми, които започват да преминават отвъд целта, за която са били инвокирани. В нас има безброй много „аз”- ове, всички ние сме сбор от личности, въпреки че не се измъчваме от амнезията, която е отличителен белег на клиничното проявление на дадено състояние. Нормалната психика е състояние, в което всичките ни „аз”- ове си вярват и уравновесяват един друг и позволяват на всеки да приеме връхна точка, в даден момент, ако обстоятелствата го налагат. Ако някой „аз” започне да заимства функциите на другите, това е признак, че нещо не върви както трябва и вътрешните демони ще се прояват сами. Всеки демон е бог, който действа против очакванията.

ТРИК В ИЛЮМИНАЦИЯТА

Само тези форми на илюминация, които водят до полезни промени в поведения могат да бъдат наричани така. Когато чуя думата „духовен” се сещам за зареден жезъл. В повечето случаи, духовните хора са безстойностни и ненадеждни, когато не са на длъжност. Това е така, просто защото техните вярвания влизат в спор едно с друго и променят поведението им във всекидневието перманентно, а демоните им започват да крещят от „мазето” им в най- неочакваните моменти. Когато се селектират елементи за илюминация, магьосникът трябва да избере форми на себе си, които могат да бъдат прецизно уточнени. Инвокацията е основен инструмент в илюминацията, въпреки че омагьосването, където се правят заклинания върху нас самите и гадаене, с цел търсене на предмети за илюминация също могат да бъдат от полза. Евокацията също може да бъда използвана понякога, но практически, няма никакъв смисъл да се създават същества, който са копие на реално съществуващи такива. Това е честа грешка в религиите. Форми на почитане, които създават същества в подсъзнанието за низки за по отворено почитание, което в най- добрия случай е чиста инвокация. Йезуитската имитация на Христос е много по- ефективна от молитва към Исус, например.

Илюминацията процедира по много сходен начин с инвокацията, с единствената разликата, че магьосникът се стреми да промени поведението си във всекидневието, с дадена цел. Техниката е същата, изискваната вяра и натрапването й в подсъзнанието чрез ритуал е абсолютно същото.

Съвременни и реалистични обекти са предпочитани в илюминацията. Индивида променя поведението и вярата на другите, като в началото използва най- тривиални команди. Процесът е абсолютно същия и при промяна на нас самите. Магьосникът трябва все пак да внимава да не натрапи структура на вярване, чието проявление не може да бъде постоянно за него самия и околната среда. Например, да втълпите вярата, че можете да летите без помощта на летателен апарат.

Трикът на ума, който вмъква вяра, чрез даден ритуал, е по- силен от което и да било оръжие, но все пак е толкова проникващ, че едвам го забелязваме. Той е причината за религии, войни, култове е култури. Убил е милиони и е създал нашите лични и обществени реалности. Тези, които знаят как да го използват могат да бъдат месии или диктатори. Тези, които знаят как да го използват върху себе си имат безценно съкровище, стига да го използват мъдро, в противен случай биха събудили собствената си Немезида (богиня на отмъщението – бел. р.)

ТРИК НА УМА В ДЕМОНОЛОГИЯТА

Когато някой бог е пренебрегнат, ражда се демон.

Мислиш ли да развиваш прекомерно някои от „аз”- овете си, за сметка на други?

Това, което се отрича, набира сила и търси странни и неочаквани форми на проявление.

Отречи смъртта и ще се появят други форми на самоубийство.

Отречи секса и ще започнат да те тормозят чудновати форми на неговия израз.

Отречи любовта и ще бъдеш съсипан от нелепи сантименталности.

Отречи агресията, само за да съзреш накрая кървавия нож в треперещата си ръка.

Отречи честния страх и желание, за да развиеш само безсмислена неврастения и
алчност.

Отречи смеха и светът ще ти се смее.

Отречи магията, за да се превърнеш само в един объркан робот, непонятен дори за
самия себе си.