Ритуалът на Танатерос е ознаменование на Хаоистките принципи и мигновена инвокация на силите на самия Хаос. Дава ти възможност, като магьосник, да примамиш съзнанието си в онова екзалтирано, екстатично, магическо и творческо състояние отвъд парадокса, чрез използване на ефекта нито това – нито онова. Медитацията нито това – нито онова е една източна дисциплина за излизане отвъд концепциите, за да се отпушат изворите на подсъзнателната сила, заключена в тях, и да се освободят чрез взрив от вдъхновение и илюминация.
Мистикът (ти) медитира известно време върху една специфична идея, а после – върху полярната й противиположност. Битие и небитие са често избирани теми. И трето, медитирате върху едновременното присъствие и на двете качества. Илюминацията настъпва, ако успеете да завършите четвъртия стадий на медитиране, който е върху едновременното отсъствие и на двете качества, което пък засилва развитието на концепцията отвъд нормалните й граници.
Ритуалът, който следва, използва деликатните и явни парадокси на смъртта на аз-а в сексуалния акт и раждането на аз-а при срещата му със смъртта. Ритуалът стимулира катастрофалните сблъсъци със секса и смъртта, а после – и двете преживявания едновременно. Кулуминацията на ритуала е екстатичния смях на нито едното – нито другото, който може да се изживее заради самия него или за да се направи заклинание.
РИТУАЛЪТ
Това е един лунарно-сатурнов ритуал за илюминация. Той се състои от заявяване на намерението, следвано от три литании, всяка от които е следвана от една инвокация. Ритуалът може да се изпълнява на глас от един или повече участници или да се слуша на запис. Останалите участници визуализират фигурите по време на всяка инвокация. При всяка инвокация участниците започват хипервентилация и визуализират приближаването на фигурите и тяхното взаимодействие, завършвайки с различни силни крясъци. Ритуалът се изпълнява обикновено прав със затворени очи и, ако се желае, може да се жестикулира. Участниците се поощтряват да достигнат до гностични нива на освобождаване и да издават прочувствени звуци при всяка инвокация и особено в кулуминациите.
Визуализациите и виковете са следните:
Ерос: Любимият/та, реален или въображаем Оргазмичен стон
Танатос: Забулен скелет с коса Вик на смъртен ужас
Хаос: И двете Някакво чудато
съчетание и на двата,
следвано от екстатичен смях.
Заявяване на намерението:
Наша воля е да преживеем Хаоса, чрез ритуална драматизация на секса и смъртта.
Литания 1
Щом Ерос се във нас пробуди,
ний себе си сме с пълна сила,
но накрая Ерос като ни обсеби,
помрачен е аз-а и унищожен.
В оргазма е изгубен аз-а.
Хаосът напомня ни с шега,
че ний сме нищо.
Сексът е приична за смъртта.
Ний сме разделени заради любовта.
Животът за да съществува
на цена, която някои намират за ужасна.
Мислите ли да избегнете смъртта?
Ха! Частицата от вас, която си го мисли
едва ли е живяла до смъртта!
Инвокация 1
Ела тогава, Ерос, ний те призоваваме1
Ти, дето ни създаде
в Хаотичния съвпад
на генетичната рулетка.
Ела, и ни създай отново!
Ела, и ни убий отново!
Нашите възлюбени се приближават
и дишането ни се ускорява.
С приближаването им,
все повече се ускорява.
При трепета на допира със тях,
задъхваме се вече.
И сме готови да се отдадем.
Три, две, едно (Оргазмичен вик)!
Литания 2
Когато мислим за смъртта,
от загуба на аз-а се боим,
но погледнем ли Смъртта в очите,
преливаща е силата на аз-а.
В този миг наистина живеем.
Хаосът напомня ни с шега,
че ний сме всичко.
Цената на Секса е Смъртта.
Ний сме разделени, заради любовта.
Живота, за да създаде
облагата, която приемаме със радост.
Мислите ли да се преродите?
Ха! Частицата от вас, която ще го прави
едва ли нявга се е въплъщавала!
Инвокация 2
Затова ела, Танатос, ний те призоваваме!
Приемаме я твойта сделка.
Ела, и ни убий отново!
Ела, и ни създай отново!
Нашата участ наближава.
Озъбен череп със наточена коса.
Дишането ни се ускорява.
Все повече и повече се приближава.
Дишането ни се ускорява.
Смъртта ни гледа във очите.
Дишането ни се ускорява.
Вдигната е страшната коса.
Щом замахне с нея – ще умрем.
Три, две, едно (Вик на смъртен ужас)!
Литания 3
Ний чудим се кои сме,
но когато Хаоса сме ние,
спуква се мехурчето на аз-а
и до безкрайност експлодира,
а навътре имплодира.
В Хаоса и двете сме шеги.
Нула е равно на две
и две е равно на нула.
Нищо е приичната на съществуването.
Съществуването е цената на смеха,
смеха в сътворението,
смеха в унищожението.
Наградата за съществуването е смеха.
Изобщо, мислите ли още?
Ха! Хаосът отново е станал нещо интересно,
а преживяването ви на аз-а е тяхно представление!
Инвокация 3
Ела тогава, Хаос, ний те призоваваме!
Ерос, Танатос, елате, приближете се!
Елате Секс и Смърт,
красиви и ужасни!
Дишането ни се ускорява,
докато двете фигури се приближават –
прекрасната любима и озъбения труп.
Дишането ни се ускорява
в прегръдките на нашите любими.
С вдигането на косата,
дишането ни се ускорява.
Стенания гърлата ни изтръгват.
Един вик започва да напира
със замахването на косата,
в апогея на страстта.
Три, две, едно (Въпросителен вик,
следван от екстатичен смях)!