автор: Brynhildr


  • Один
  • Тор
  • Фрея
  • Фрейр
  • Тюр
  • Хеймдал
  • Балдур
  • Ходр
  • Егир

Один

Один е главно божество в нордическия пантеон, пръв всред Аезира. Один е син на Бор и Бестла. Наричан е Alfadir, Баща на всичко, като е и баща на боговете. От Фрига е баща на Балдер, Ход и Хермод, от богинята Йорд е баща на Тор; а великанката Грид е майка на Видар.

Один е бог на войната и смъртта, но и на поезията и мъдростта. Той висял девет дни, пронизан от собственото си копие, провесен на световното дърво. Тук научава девет могъщи песни и осемнадесет руни. Один може да накара мъртвите да говорият, за да поиска съвет от най-мъдрите измежду тях. Залата му в Асгард се казва Valaskjalf (“риф на мъртвите”) където се намира и тронът му – Hlidskjalf. От този трон наблюдава случващото се в деветте свята. Вестите му са носени от двата му гарвана Хугин и Мунин. Той живее във Валхала, където отиват мъртвите воини.
Атрибутите на Один са: копието Гунгнир, което никога не пропуска целта си; пръстенът Друпнир, който на всеки девети ден създава по още осем; както и осем-кракият кон Слейпнир. Той е придружаван от двата вълка Фреки и Гери, на които той дава храната си, като сам консумира само вино. Один има само едно око, което блести като слънцето. Другото си око заменя за глътка от извора на мъдростта, като добива безкрайни знания. В деня на последната битка, Один ще бъде убит от вълка Фенрир.
Той е наричан още Othinn, Wodan и Wotan. Някои от псевдонимите, които използва в пътуванията сред смъртните са Vak и Valtam. Сряда (Wednesday) е посветена на него (Wodan).

Тор

Thor (старонордически: Þоrr, Þunarr; Староанглийски: Þunor, Þоr; Старосаксонски: Þunær; фризийски Tonger старохоландски: Donar; Визш старогермански: Donar; прото-германски: *Thunaraz) е червенокос и брадат бог на гръмотевиците в германската митология и германския паганизъм, както и в произходните: Нордически паганизъм, англо-саксонски паганизъм и континентално-германски паганизъм.

Повечето победни истории в германската митология са свързани по един или друг начин с Тор или действията на Тор. Той е най-уважаваното божество откакто има записани победни легенди от началото на германската митология до хиляди години по-късно късните години на викингската ера.

Тор е в основата на многобройни обекти служещи за протекция открити в различни германски племена. Миниатюри на Мьолнир, оръжието на Тор, се превръщат в символ на нордическия паганизъм по време на християнизацията на Скандинавия.

Фрея

Freyja (на английски Freya), произхождащо от санскритското Priya, е едно от основните божества в нордическия паганизъм, като подразделение на германския паганизъм. Поради съставянето на повечето документи за религиозната традиция в нордическата митология предимно от средновековни християнски историци, реалната роля на Фрея не е особено ясна, като практика и почит.

В едите Фрея е представена като богиня на любовта, красотата и плодородието. Руса, синеока, Фрея е представена като най-красивата измежду богините и хората се молели на нея за щастие в любовта.Тя още е призовавана за помощ при раждания и към нея са отправяни молитви за добри сезони.

Фрея също е отъждествявана с война, битка, смърт, магия, предсказания и богатство. Вярва се че тя е събирала половината от мъртвите в битка в нейната зала Fólkvangr, другата половина от тях отиват във Валхала на Один. Произхода на Сейд е приписван на Фрея.

Фрига и Фрея са двете основни богини в нордическата религия и са известни като най-важните в Езира. Ако Фрея не е най-уважаваната, то двете с Фрига, и както става ясно почитането на Фрея било по-значимо и далеч по-важно от двете. В Droplaugarsona Saga е описано че в храм в Ölvusvatn, Исландия, статуите на Фрига и Фрея били поставени срещу тези на Тор и Фрейр. Статуите са били украсени с драперии и орнаменти от злато и сребро.

В Heimskringla, Фрея е представена като митологична принцеса на Швеция. Баща и Ньорд (Njörðr) е представян като втория митичен крал на Швеция а брат и Фрейр като третия. Майката на Фрейр и Фрея е сестрата на Ньорд (която често е свързвана с античната германска богиня Нертус (Nerthus)), което е често срещано във Ванира, а и разрешено от законите им.

По-нататък в Heimskringla се описва че много храмове и статуи на местните езически богове били нападнати и унищожени от Olaf Tryggvason и Св. Олаф по време на дългия и насилствен процес на християнизация на Скандинавия. По време и след процеса на християнизация Фрея и голяма част от вярванията в нея били демонизирани от християнските мисионери. Под християнските закони, много от ритуалите и традициите били потулени, но издържали до днешно време и се завръщат в съвременния германски неопаганизъм.

В нордическата митология, Фрея е богиня на любовта и плодородието, както и най-красива и благосклонна измежду богините. Тя е богиня на реколтата и раждането, символът на чувствеността и всичко, което се отнася към любовта. Тя обича музика, пролетта и цветята и е благосклонна към елфите (феите). Фрея е едно от основните божества на Ванира.

Тя е дъщеря на Ньорд и сестра на Фреюр. По-късно тя се жени за мистериозния бог Од (вероятно просто друга форма на Один), който изчезва. Когато тя тъжи за загубения си съпруг, сълзите и се превръщат в злато.

Атрибутите и са скъпоценната огърлица на Брисингите (Брисингамен), с която се сдобива след като преспива с четири джуджета, пелерина (или кожа) от птичи пера, с която се превръща в гълъб и колесница дърпана от две котки. Тя притежава Hildesvini (боен глиган), който всъщност е нейния любовник Оттар под прикритие. Прислужничката и е Фула. Фрея живее в красивия дворец Фолкванг (поле на племената), място където винаги се свирят любовни песни, а залата и е Сесрумнир. Тя разделя мъртвите воини с Один – половината от тях отиват в нейния дворец, другата половина във Валхала. Жените също отиват в залата и.

Фрейр

Freyr (на английски Frey, от *frawjaz “владетел”) е един от най-важните богове в нордическия паганизъм. Фрейр бил свързван с агро-културите, времето и фалически-надарен бог, Фрейр раздавал “мир и плътски удоволствия на смъртните”. Фрейр, често свързван с Ингве-Фрейр, често бил свързван с Швеция и дори определян като един от създателите на шведския престол.

В исландските книги Поетична Еда и Прозаична Еда, Фрейр е представен като един от Ванира, син на морския бог Ньорд и брат на богинята Фрея. Боговете му поверили Алфхейм (Álfheimr), земята на алфите (елфите) като прощъпулник. Той язди бляскавия, създаден от джуджета, глиган Gullinbursti и притежава кораба Skíðblaðnir който винаги има попътен вятър и може да се смалява и да се носи в кесия, когато не се използва. Негови са слугите Skírnir, Byggvir и Beyla.

Най-известния мит за спасяване на Фрейр е свързан с влюбването му във великанката Gerðr. За да стане негова жена тя поискала от Фрейр да се раздели с магическия си меч, който сам се биел “мъдър е онзи който го владее”. Въпреки загубата на оръжието си Фрейр побеждава великана Бели с еленов рог. По-късно в дните на Рагнарьок, при липсата на меча си, Фрейр бива убит от огнения великан Суртр.

Тюр

Tyr (старонордически: Týr [ty:r]) е богът на битката, победата и героичната слава в нордическата митология, представен като еднорък мъж. В късните исландски еди, той е представен, алтернативно, като син на Один (Прозаичната Еда) или на Хюмир (Поетичната Еда), но най-вероятно според етимологията на името и произхода му се свързва с Туисто (виж Tacitus’ Germania) предположение че той някога е разглеждан като баща на боговете и глава на пантеона. Вторник (Tuesday) всъщност е “Tyr’s Day.” Това е поради причината че англо-саксонците произнасяли името на Тюр като “Tiw” когато дали името на втория ден от седмицата.

Имената му в другите германски езици са: готски Teiws , старо английски Tiw и визш старогермански Ziu, всички прото-германски езици *Tîwaz. Старонордическите имена са норвежки Ty, шведски Ti, датски TyrTýr в модерните исландски и Фарьорски езици.

Най-старата употреба на бога е готска*teiws, появаяа се като tyz, в Codex Vindobonensis 795 от девети век.

Tîwaz е надминат по популярност и от Один и от Тор по някое време преди Великото преселение на народите.

Хеймдал

Heimdall (старонордически – Heimdallr, представката Heim- означава дом, наставката -dallr е с неясен произхот) е един от Езира (Æsir) в Нордическата митология. Хеймдал е пазителят на боговете и връзката между Мидгард и Асгард, мостът Бифрост. Легендите разказват че той ще надуе рогът Гялар (Gjallarhorn), за да предупреди Езира за началото на Рагнарьок, когато светът ще свърши и ще се прероди.

Хеймдал, като пазител, можел да чува как расте тревата и шума от падането на всяко едно листо, можел да вижда до края на света и не се нуждаел от сън. Хеймдал е описван като син на Один, вероятно доведен син. Съдбата на Хеймдал е да умре последен от боговете в Рагнарьок, когато той и Локи се убиват взаимно.

Балдур

Balder е бог в Нордическата митология отъждествяван със светлината и красотата.

През 12-ти век датски книги от Saxo Grammaticus и други датски латински хроники отбелязват съществуването на неговата история. Събрани в Исландия през 13-ти век, но базирани на далеч по стара нордическа поезия, Поетичната Еда и Прозаичната Еда, съдържат много истории за смъртта на Балдур като огромна трагедия за Езира и предвещание на Рагнарьок.

Според Gylfaginning, книга от Прозаичната Еда на Снори Стирлусон, съпругата на Балдур е Нана, а техният син е Форсети. В Gylfaginning, Снори споменава, че Балдур притежава най-великия кораб строен някога, наречен Hringhorni, както и, че няма по красиво място от неговата зала, Breidablik.

Богът на светлината, радостта, чистотата, красотата, невинността и мира. Син на Один и Фрига бил обичан от богове и хора и всички вярвали, че е най-добър измежду боговете. Той имал добър характер, бил приятелски настроен, мъдър и красноречив, въпреки това имал малко сила. Съпругата му е Нана, дъщеря на Неп и техният син е Форсети, богът на правосъдието. Залата на Балдур е Брейдаблик (широко великолепие).Повечето истории за Балдур са относно неговата смърт. Той сънувал смъртта си, затова Фрига изискала клетва от всички създания, обекти и сили в природата (змии, метали, болести, отрови, огън и т.н.), че никога няма да навредят на Балдур. Всички обещали, че никой от вида им няма да навреди или да помогне срещу Балдур. Вярвайки, че е недосегаем боговете, след това, се забавлявали да използват Балдур за мишена за хвърляне на ножове или стрелба с лък.

Злонамереният мошеник Локи, обаче, ревнувал от славата на Балдур. Предрешен, той попитал Фрига дали наистина няма какво да нарани бога на светлината. Фрига, която нишо не подозирала, му отговорила, че има малко дърво назапад, наречено имел. Тя помислила, че е твърде малко, за да му се поиска да положи клетва. Локи веднага поел на запад и донесъл имел. Той излъгал слепия близнак на Балдур, Ходр, да изстреля по брат си стрела от имел. Незнаейки какво прави Ход изстрелял стрелата, воден от Локи. Пронизан в сърцето, Балдур паднал мъртъв.

Докато боговете тъгували за смъртта на Балдур, Один изпратил другия си син Хермод при Хел, богинята на смъртта, да се моли за връщането на Балдур. Хел се съгласила при едно условие, всеки един жив или мъртъв да пожелае възкресението на Балдур. Всички се съгласили, с изключение на Локи, предрешен като вещицата Ток. Така Балдур трябвало да остане в долния свят.

Другите взели мъртвия бог, облекли го в пурпурно наметало и наклали погребална клада на кораба му Рингхорн, който минавал за най-дългия в света. До него поставили мъртвата му съпруга Нана, която починала от мъка по съпруга си. Конят на Балдур, както и всички ценности, които притежавал също били положени в кораба. Кладата била запалена и корабът бил изпратен във вода от великанката Хюрокин.

Локи получил наказание за престъплението си, а Ходр бил убит от Вали, син на Один и Ринд. Вали бил роден именно за тази цел. След последната битка (Рагнарьок), когато нов свят ще възкръсне от пепелта и двамата – Ходр и Балдур ще се преродят.

В някои от весиите, Фрига, майката на Балдур, сънувала смъртта му.

Ходр

Höðr (на английски Hod) е братът на Балдур в нордическата митология. Воден от Локи той стреля бръшлянова стрела по Балдур, което да убие иначе недосегаемия му брат.

Според Прозаичната Еда и Поетичната Еда, Фрига заставила всичко живо да не наранява Балдур, но пропуснала бръшляна, тъй като бил твърде млад за клетва. Боговете се забавлявали като използвали оръжие по Балдур и наблюдавали как те не успявали да му причинят болка. Локи, който разбрал за единственото слабо място на Балдур, направил стрела от бръшлян и помогнал на Ход да я изстреля в Балдур. След това Один и великанката Риндр създали дете (Вали), което възмажало за един ден и погубило Ход.

Датския историк Saxo Grammaticus записва алтернативна версия на този мит в неговата Gesta Danorum. В тази версия смъртния герой Høtherus и полу-бога Balderus се сражавали за ръката на Nanna. На края Хотерус убива Балдерус.

Егир

Ægir (старонордически “море”) е йотун и крал на морето в скандинавската митология.Изглежда е персонификация на силите на океана. Той също бил известен с факта, че организирал пищни празненства за боговете.В Skáldskaparmál на Снори Стирлусон Егир се идентифицира с Gymir и Hlér, които живеели на остров Hlésey. Прозаичното въведение на Lokasenna споменава че неговата зала светела като гробница от злато и където бирата се лее сама.

Въпреки че множество от митовете го определят като йотун, интересно е, че и много не го определят като йотун. В някои от текстовете той е определен като нещо много по-старо от йотун, а и неговият произход не е изяснен. Gymir, може да се каже, съшо е и името на бащата на великанската красива девойка Gerðr (съпругата на Фрейр) както и съпруг на Aurboða. Друга връзка между Егир и морските великани може да се види в Hymir, който, както се казва в Hymiskviða е баща на Тюр.

Казва се че Егир има девет дъщери от съпругата си Rán. Дъщерите му са наричани девойките на вълните. Техните имена са:

  • Bára (или Dröfn, вълна)
  • Blóðughadda (тази с кърваво-червена коса – цвета на вълните след битка на китове)
  • Bylgja (талаз, или голяма вълна)
  • Dúfa (смолна вълна)
  • Hefring (режеща вълна)
  • Himinglæva (вълна която закрива дневната светлина)
  • Hrönn (хващаща вълна)
  • Kólga (студена вълна)
  • Unnr (или Uðr, вълна)

всяко име означава различна характеристика на океанските вълни. Снори ги изрежда два пъти в Skáldskaparmál но в една от главите заменя Bára с Dröfn.

Егир е син на Fornjótr, великан и крал на Финландия, и брат на Logi (огън, пламък) и Kári (вятър). В Lokasenna, той прави пир за боговете, като бирата се вари в огромен казан или гърне, донесен от Тор. Историята за това как Тор донесъл казана е разказана в Hymiskviða. Егир имал двама слуги Fimafeng (убит от Локи) и Eldir.

VN:F [1.9.3_1094]
Rating: +31 (from 43 votes)
Сподели с приятели:
  • Facebook
  • MySpace
  • Twitter
  • Digg
  • RSS