by Illuminates of Thanateros
Превод: DarkAngel666, 25.02.2007

Предговор

Ще забележите, че по- долу е дадено подробно описание относно изпълнението на ритуала. Това е така, поради няколко цели. Първо, по този начин бива дадено интелектуално просветление на магьосника за изпълнението на месата, тъй като авторите смятат интелекта, за изключително важен в магическите експерименти и магическото развитие. Второ, когато този ритуал бе представен за пръв път в Храма, бе сапътстван от лекции, демонстрации и техниките за изпълнението му. Трето, поради представянето му на широката публика, Храмът предполага, че част от читателите биха имали едва елементарни знания и опит с магическото изкуство.

Запознаване

В изминалите няколко години, руните навлязаха с широко приложение в част от окултните практики, чрез „сензацията” на „Ню Ейдж”. Докато от една страна може да ви се стори, че руните са нещо като вестникарското „дневен хороскоп”, от друга трябва да се отбележи, че руните не са с малка или никаква магическа стойност. Тяхната сила е умаловажена от „специфичните интерпретации”, които са написани или казани за тях.
Същият умаловажителен процес се наблюдава и във „вещерството”, което в днешни дни се свързва с погрешно употребяваното „Уика”. Този термин е и исторически и ливгвистически погрешен и сега е присвоен за „народни вярвания” и изтъркан мистицизъм. Вещерството е вещерство и Руните са Руни, без значение от всяко нескопосано прилепено мнение към темата.
Отношението на Хаос- Магьосника трябва да е максимално уталиристично. Всяка форма и техника на магия трябва да бъде внимателно изучена и използвана за съответните цели на мага, без значение каква е тя. Това е процес, в който се натрупва „гностически” опит от „многото абсолюти”, за персонално развитие и инитация и обучение на другите.

Без значение, дали Хаос- Магьосника избира специфичен или няколко егрегора, чрез които да осъществява волята си, това е избор на индивидуален ум, който можа да е повлиян от заобикалящата го среда или психологически предпоставки. Естесвено, предполага се, че в по- нататъшното си развитие магът ще преодолее тези „граници”, като той трябва да достигне ниво, в което е преодолял всичко това и ИЗПЪЛНЯВА волята си от всякакви ограничаващи фактори.

Разгледан като Сила, Один представя себе си, като същината на Руните. Като бог, той е едновременно и получилият и дарилият ги. Руните, сами по себе си, отделени от тяхната митологична среда, могат да бъдат разгледани като серия от порти или тунели към магическа енергия. Всяка руна отразява друга, и всяка е част от Одиновия Абсолют. Всяка една отделно дава представа за този Абсолют, като същевремено разкрива своя собствена характеристика. Именно в това е заложен магьоческия парадокс, с не по- малко значение. Месата, дадена по- долу може да бъде изпълнена от един или няколко участника именно поради тази причина.
Ритуалът може да бъде използван за гадаене, инкантация (омагьосване на реалността) или освещаване на предмет, който би служил за бъдеща магическа работа с Один и/или Руните, талисман или руническа формула.
Също така Месата може да бъде използвана за астрална проекция на Игдрасил (световното дърво в скан. митология). Магът би трябвало и да се досети, че гнозиса, достигнат чрез изпълнението на ритуала, е също от висока важност. Ако само гнозиса е целта на ритуала, трябва да бъде използван сигил, за по- бързото влизане на съзнанието в това състояние.

Богът

Най- добрият материал, който може да намерите е работата Едред Торнсън ( Стивън Е. Флауърс). Също така „Футарк” предоставя чудесно въведение в Руничната Система и се препоръчва за тези, търсещи по- подробна информация. В дадените по- горе произведения може да намерите също така и много подробна информация за Один, но според нуждите на ритуала ще бъде предоставена информация за божеството и тук.

Один е архитип на жрец в западната традиция. Той е „пробождащия” нощното небе, което представлява „Несъзнанието”. Образът му представлява могъщ мъж, облечен в тъмно синя роба, с дълга брада и сива коса. Той е жрец и крал, с правото и силата да управлява. Едноок, омагьосващ всичко, към което погледне. Това е „горящото око на Шива”, чакрата на огъня. Той е мъдростта, която сваля маската на всяка илюзия и съзрява „голотата” на магическия милту- космос (не се сетих за по- добра дума, макар и тя, сама по себе си, да не е достатъчна да даде точното описание).
Один също така е и „хамелеон”. Възможно е да се появи във всяка форма за ритуала. Природата му е изразена чрез руната Ансуз. Той е богът на магията и удоволствието. Той е получателя, съхранителя, и олицетворяващия магията и мъдростта. Жрец, действащ като пътеводотел в света, носещ вдъхновение, захлас, поезия, омагьосване и е реализация на връзката със древните.

Подготовка

Като всеки ритуал, тази магическа операция може да бъде засилена чрез използването на благовония, елексири, магически оръжия и персонална мотивация.
Но за Хаос- Магьосника, традиционните приспособления може и да не са най- подходящите. Най- важното е как операторите ще нагласят ритуалното пространство, според начина, по- който възприемат архиетипът на божеството. При изпълнението, жрецът и останалите участници трябва да бъдат освободени от дрехи (голи или поне по бельо).

Ритуалът

Когато помещението е подготвено, всички участници застават в кръг около олтара, а жрецът заема мястото си. Изпълнява се подходящ прогонващ ритуал. Като образец са посочени ГПР или “The Hammer Ritual”, който ще бъде даден в примера.

0. The Hammer Ritual

0.1 Всички застават в кръг. Участници визуализират натрупване на червена енергия в областта на гърдите, вибрирайки „А”, като енергията постепенно се разраства и поглъща тялото ви.

0.2 След това се визуализира как червена сфера се разраства от центъра и достига до наредените в кръг оператори.

0.3 Визуализират се всичките 24 руни, обратно на часовниковата стрелка, като при всяка се вибрира името й. Жрецът може да ги чертае във въздуха.

0.4 Визуализира се огромна пламтяща Хаос- Звезда над участниците.

1. Жрецът застава по средата. Еликсирът, ако е приготвен такъв, се налива в чаши, за всеки от участниците. Жрецът взима първи чаша и я оставя на олтара. Друг участник взима останалите чаши и ги раздава. Жрецът започва инвокацията.

Инвокация на Один (тук е дадена във второ лице):

„Один! Хар, Могъщ, Суров, Сивият Алфадир, баща на всичко

Галдрасфадир, баща на омагьосващия Хангатир, Бог на обесения Хроптатир

Скритият Бог Филбултир, Величественият Бог, Господар на тайни, Господар на

знанието, разпръскващия сенките. Знам, че вися на ветровитото дърво на всичкте

девет нощи, ранен от копие и предаден на Один; Себе си на Себе си, на

дървото, което никой човек не знае. И не ти дадоха нито

хляб, нито да пиеш от медовина, погледна надолу, взе Руните, взе ги

крещящ, и се освободи.”

2. Инвокацията се повтаря отново от жреца, докато другите участници повтарят „ОДИН”, правейки няколко крачки напред и няколко крачки назад.

3. Когато жрецът е готов с повтарянето на инвкоцията започва да повтаря „ОДИН”, докато не започне да изпада в състояние на дълбок транс. Когато усети това, жрецът казва на висок глас

„ЕК ОДИН РИСТ РУНАР”

4. В този момент (когато жрецът изрече посоченото по- горе), участниците спират да повтарят „ОДИН” и мантруват „звука на пчелата” (дадено е като жуженето, надявам се досещате, звука, който издавате през носа си, като устата ви е затворена) и продължават да крачат напред- назад. Жрецът (който вече изпълнява функцията на божеството) започва инвокацията, като този път я изпълнява във първо лице. След това взема предмета за освещаване (ако има такъв) или изстрелва сигил с намерение. Отпива се от еликсира (ако има такъв). Тук е мястото за осъществяване на целта на ритуала, независимо каква е тя.

5. Когато жрецът свърши се хвърля на пода, а останалите участници започват да тропат, пляскат….

6. Прогонване със смях.

NOTHING IS TRUE, EVERYTHING IS PERMITTED.
Copyright Yule 1989 e.v. TNS