In Chaos!

by Illuminates of Thanateros

Азатот е неясно описан с изразите “слят безумен бог” или “чудовищен ядрен хаос”, “Повелителя на всички неща”. Това навява образа на нещо, което непрекъснато и безумно предизвиква хаотични колебания и форми. По време на една работа, предназначена да доведе до взаимоотношения с него чрез обсебване /Месата на Хаоса “А” – виж Liber Kaos /съм чувал да го описват като имащ външна “кожа”, която е кипяща маса от “луди души”. Твърдяло се е също, че Азатот излъчва и привлича всякакви маниакални мисъл-форми. Това вероятно би навел на мисълта, че Азатот изпълнява някакъв вид логическа функция, безкрайно откриваща и пренареждаща форми и структури. От гледна точка аналогията с Фракталната повърхност, Азатот е онова, което разчупва повърхността, образувайки форми и модели. В друг смисъл, той може да се възприеме като една завихряща се празнота, която се появява когато доминиращата его-персона прогресивно започне да се разгражда. Образът на Азатот напомня за опасността от идентификация с една отделна персона повече от друга -манията, която може бързо да се превърне в” мегаломания. Това напомня също Кроулиевото описание на “Черните Братя” в The Vision and the Voice. Проблемът с манията, като резултат от магическа работа във всеки етап от посвещението, е добре документиран и участта на онези, които не обръщат внимание на предупрежденията е едно хлъзгане надолу към дезинтеграцията, когато магьосника се мъчи да отстои един образ на егото, който е в широк разрез с фактите на неговото съществуване.
Азатот може също да се разбира като “окото на Хаоса”. Любителите на Гематрията ще открият, че тази символика е изпълнена с образни представи за изследване. Неговата “слепота” еднакво напомня символиката на Liber Al /cl V60/ и техниката за обръщане на сетивата навътре /ретроверсия на сетивата/. В Азатот има едно посветително изпитание, което е да не се обвързваме с едно или друго нещо, иначе ни чака участта на “лудите души”, които са неговата кожа. От друга страна, Азатот става едно специфично преживяване, в което магьосник въвлича no-скоро себе си, отколкото някакво отделно същество в общоприетия смисъл на думата.

Едно призоваване на Азатот

• Приписание: Октаринова магия
• Намерение: На първо място: знанието и общението на Азатот, посредством обсебване.
• На второ място: магия за ефект, подходяща за природата на Азатот
• Извор на Сила: Азатот

Азатот е егрегор,свързан с изплуването на съзнанието от първичната тиня и стремежа на съзнанието да достигне звездите. Той е свързан с тези дейности в звездни системи, които са по-различни от нашата, най-близката, както изглежда е Денеб в Цигиус. Азатот няма форма или име, което само по себе си да е от значение за хората, но все пак ще откликне на имената Азатот, Атазот и понякога на Астарот, макар че последното име е един объркан дериват от Вавилонската Богиня Ищар и би трябвало да се избягва, за да се предотврати объркване. Исторически, този егрегор бил известен на определени алхимици, чието име за него – Азатот, означава увеличаване на азота,или нарастващи етерични/морфични/ полета на съвременен език.

Х.Ф.Лъвкрафт се натъкнал на този егрегор и му дал едно страховито описание като Слепия Луд Бог в Центъра на Хаоса. Той е сляп само в такъв смисъл, че предпочита да се прояви в оператор, чиито очи са затворени и често, би се оттеглил, ако той си отвори очите, така че често се използва превръзка за очи или качулка. Той е луд само в този смисъл, че общува телепатично или от подсъзнанието /в зависимост от парадигмата ви/ докато и явно само докато оператора изпълнява психобръщолевеща глосолалия.

Гнозисът

По време на проявлението на Азатот, умът на оператора ще трябва очевидно да функционира по три начина едновременно. Една част ще създава глосолалия и ще е напълно невъзможно да се запомни съдържанието й. Друга част ще възприема и превежда на някакъв разбираем език комуникацията с егрегора, докато трета ще действа като запитва наум егрегора за разни неща.

Глосолалията обикновено започва с резки и агресивни звуци, вероятно показателни за някакво раздразнение от страна на егрегора за това, че е бил извикан. Когато обаче операторът потъне по-дълбоко в гнозиса, глосолалията започва да приема качествата на несвързано шепнещо мърморене, по време на което комуникацията между оператора и егрегора протича наум. Такава комуникация винаги може да се припомни впоследствие. Азатот е един от онези, които биха могли да се нарекат древните богове, представляващи могъщи сили, които се намират близко до вездесъщия епицентър на Хаоса. Операторът би трябвало да внимава да не го ядоса, като го призовава заради банални причини или да иска от него да прави неща, които противоречат на природата му.

Ритуалът

• Поставете пентакъла на Азатот на видно място /виж фигура 11/.
• Завалете обилни количества Урано-Соларно-Юпитериански тамян – храмът би трябвало да е изпълнен с пушек.
• Начертайте осмолъчната звезда на Хаоса във въздуха над вас и я визуализирайте.
• Направете изявлението на намерението. Намажете пентакъла на Азатот с прясна кръв от палеца си.
• Взрете се или визуализирайте пентакъла на Азатот, докато медитирате върху появата на съзнанието от първичната тиня и стремежа към звездите.
• Затворете или покрийте очите си, Вибрирайте името AZATHOTH девет пъти изкрещете: AZAK GRIFE DAGARSH AZATHOTH
• Крещете буквите от азбуката в произволен ред, докато от само себе си не започне рязка глосолалия.
• Опитайте се да се потопите в по-дълбока шепнеша глосолалия. Взаимодействие с егрегора.
• Прогонване/екзорцизъм, ако е необходимо от асистент, докато оператора/рите отвърнат на имената си и могат да изпълнят Г.П.Р. или подобен ритуал.