by Jan Fries
Кипящият транс сейдър
През средните векове старо-норветската “seidr” или германската “sudrunst, били термини, отнасящи се до варенето на питиета, еликсири, бира и билкови отвари. Растения били използвани за чай, за подправка на бирата или за промяна на съзнанието – за това свидетелства честото споменаване на питиета за сън, за летене или за забрава в сагите или в приказните сказания.
Такива питиета на котела били “seidr” – магията, на която Ваните /Vanir/ научили нашествениците Аси /Aesir/, които не знаели много за завладяната страна. “Seidr” бил считан за нечист от върховните жреци на църковната религия /било то езическа или христянска/, тъй като пълното значение на думата отразявало една злокобна прастара транспрактика. “Seidr” или “Sudrunst” означава изкуството на кипенето.
Нека разгледаме тунгуската дума “шаман”. Тя идва от различни думи, обозначаващи аскета, лечителя и жреца, но дълбоко в корените ние се натъкваме на санскритсака “shram”, която в религиозен контекст означава строгост или тежък физически труд. Шаманската практика, така както този термин се използва в етнологията има няколко типични техники, които я различават от недопускащата отклонения професия на церемониалния жрец. Шаман е човек, който работи с един или повече духове-помощници, било то зверове, растения, гъби, кристали, богове, ангели, предци и каквото и да е, който изпада в пристъпи на вдъхновено обсебване, има екзистенциални видения, пътува в подземния свят чрез ритуала и астралната проекция и разполага с широк диапазон от магически техники, които включват: ритуал, танцуване, пеене, музика и визуална символика. Същото се отнася и до хората, които практикуват Seidr.
Врящият котел е нещо повече от едно метално ведро за готвене – в друг смисъл това е тялото на мага и от “същата уста” /казано/, това е вселената, в която живеем, която ни заобикаля и ни “сготвя” до зрялост. “Кипенето” е чудесен израз за това, което се случва, когато мага се оставя или вдъхновява от появата на един дух или изблика на един енергиен поток. Тялото започва да се тресе и да трепери като вряща вода в гърне. Всяко изпадане в Seidr е както еднакво ново, така и странно познато. Понякога импулса е слаб и контролируем, понякога кара само определени части от тялото да треперят, а понякога е така ужасно неудържим, че чувстваме как се разпадаме на парчета и можем да прекратим спазмите само, ако се хвърлим на земята, заземявайки силата с цялото си същество. Понякога се чувстваш празен и безучастен, наблюдавайки как тялото ти се тресе, в друг случай присъствието на един обсебващ дух е съвсем явно и не може да се обърка и е по-добре да съдействаш, иначе може да претърпиш загуба на съзнание. Това, дали считаш такива духове за независими същества или за непознати аспекти на съзнанието има много малко значение – изглежда те са нещо повече от двете, че и нещо много повече от това. Цялата магия е комуникация на “аз” с “аз”, ако помним, че ние сме всичко.
Странното е, че съществува някаква степен на контрол, тъй като кипенето може да спре в ранните му стадии /чрез успокояване и заземяване на силата/, то може също така и преднамерено да се инвокира /призове/ чрез доброволно треперене. Изглежда, че доброволните пристъпи на кипене, било то предизвикани чрез излагане на студени ветрове, употреба на опият или акт на волево освобождаване, може на свой ред да засилят фойерверките в мозъка, което в последствие да предизвика пълното явление. Съществува обратна връзка в системата, но ключа към волевата еволюция на вренето не е мускулната контракция /стягане/, а отпускането. Шаманското треперене е наречено “псевдоепилепсия” от учените, които забелязали, че това явление, което е извън контрол, когато е в кулминацията си, може да се изучава и дори да се симулира. Има много ритуали, в които такова треперене се изисква като признак на вдъхновение, точно както дипломите в чакалнята при доктора. Несъмнено, ние можем да го разглеждаме, както и повечето неща от шаманския занаят, като една смесица от истински транс и отлично шоуменство. По мое мнение, Seidr е полезен начин за действие при определени трансове. Когато човек е напълно разтреперан е много по-лесно да се действа в “магическата реалност” и да се поддържа обсебване от един или повече духове. Също така се избягва често срещания проблем от “магическата реалност”, да се изпадне в ограничено всекидневно мислене, както лесно става по време на паузи, пропуски и прекъсвания в ритуала.
Кипването е превъзходно за всички състояния, в които човешкото съзнание е временно отстранено и не-човешкото започва да се проявява. В известен смисъл, човек все още може да запази някаква степен на контрол и вероятно може да подържа някаква съгласуваност в ритуала и песента. От друга страна, човек се усеща достатъчно необикновено силен, за да функционира извън нормалните човешки ограничения. Трудно е да се изрази това по-ясно. Степента на контрол всъщност е степен на несъпротивление и съдействие. Човешкият “аз” изглежда наблюдава изпълнението, приемайки пълното проявление на духовете и им съдейства като пасивен партньор при изпълняване на взаимната воля. Съзнателният “аз” не може да остане съзнателен само дотолкова, доколкото приема своята пасивна роля, доколкото се доверява на обсебващата енергия и се радва на изпълнението. Очевидно, най-голямата опасност се крие в обсебването от същество, което е враждебно на истинската Ви воля. Определено не съветвам да се приема контрол от всичко срещнато, както се случва при спиритуалисти, медиуми и наивни любители. Духът-пазител, личните богове или тотемни животни са най-благонадеждни. Човек може да се отдаде на същества, коитто познава добре и които представляват жизнено-важни аспекти на целокупната воля. Тези същества разбират, когато си предпазлив. Враждебните същества често изискват сляпа вяра, което е сигурният път към полудяването.
Много шамански традиции твърдят, че обсебения шаман е тотално несъзнателен и неотговорен за неговите или нейните действия. Твърдението за “причерняване и излизане от контрол” често се използва, за да се избегне цензурата на съзнателното его или за да се смекчат чувствата за вина или срам. Не всички шамани, които твърдят, че са в безсъзнание, са действително в безсъзнание. Някои просто не искат да говорят или да поемат отговорност за действията си. Seidr е доста свободно поле за действие, съдържа много различаващи се едно от друго състояния и понякога човек се лашка между крайностите да контролира и да бъде контролиран. Естеството на всеки епизод зависи от много фактори. Понякога спазмите са необходими, за да изградят едно силово поле, освобождават се огромни количества енергия, защитната обвивка пада, също както и всички представи за граници и ограничения. Този вид кипване отпуска напрежения, прочиства енергийните канали и отстранява стреса. Подобно на крайния оргазъм, то остава човек празен, отворен и горещ. Някои от по-дивите духове причиняват особено тежък пристъп при идването си – това зависи от това доколко напрегнат и ограничен се чувства човек в този момент. Това е съзнанието на Wodan в неговия израз на дивост, ярост и екстаз.
После има кипване, което отива отвъд освобождаването на натрупаното напрежение. Тук тялото провежда атмосферната енергия/съзнание и започва да вибрира със силата, която нахлува в него. Това може да се случи, когато човек е дълбоко свързан със земната сила. Понякога съзнанието се явява като един обсебващ дух /гост/ и понякога това се случва по средата, в едно необикновено състояние на празнота, експанзия и разсеяност. Кипящите трансове са изключително полезни за видения при работа с астрала. Изглежда че, а това е потвърдено от няколко маги, които охотно експериментираха с тази техника, продължителното кипене изчиства ума и прави умствената дейност по-интензивна. Астралните видения например са склонни да стават по-подробни и съвършени, когато си в лек транс /медитация/.
Получавал съм такива пристъпи от ранното си детство, когато рисувах, в паузите, когато с празен ум се взирах в образите. Естествено, родителите ми бяха ужасени и правеха всичко възможно да спрат това. Отне ми няколко години да преоткрия това изкуство и да започна да навлизам във вибрацията без вина и страх от полудяване. Колкото и да е странно, трансовото поведение обикновено се съобразява с духовните идеали на човека. Ние сме свикнали с образа на светия мъдрец, седнал в мълчание и покой. Много цивилизовани хора изпитват дълбок ужас при идеята за възбуда и дива вибрация, избликваща от хълбоците и бедрата, водеща дори до спазъм на цялото тяло, а представата за отдаване на контрола на някакъв дивашки дух изглежда направо цинична.
В края на краищата дуовете имат свои собствени закони за правилно поведение. Ynglingasaga ни казва, че Один е изобретил Seidr и че това е най-силното от всички изкуства. Тя също казва, че хората го мислели за твърде опасно и неприлично, като се има в предвид, че са оставили тази практика на тените, които я използвали за един изумителен списък от чародейства.
Не всички духове се явяват в пристъп на крайна вибрация, изпълнена с обръщащи се очи, сграбчащи ръце /или пипала/, ръмжащи звуци и пяна на устата. Йог Сотот може да се отнесе така с вас, когато е във великодушно и приятелско настроение /понякога такива съединения са полезни за здравето/, докато други същества действат по-различно, според техния темперамент, вашето съдействие /или съпротивление/ и споделената воля. Някои духове са много кротки, карайки тялото да се полюшне съвсем леко /ако изобщо/ и излъчват едно чувство на любов, докато други предлагат прозрение на космическата шега и ликуват с часове гърчове от смях. Понякога треперенето е най-силно, когато се “превключва механизма” – преминаването от една част на ритуала към друга. Надявам се, че тези кратки коментарии може да са от полза, ако сте един от избраните. Всичко друго е експеримент чрез изпитания и грешки – вашите духове – цялото “аз”, ще знаят какво да правят, ако им дадете възможност. За едно подобно въвеждане в кипящите трансове, заедно с практически упражнения, вижте и се забавлявайте със следващата ми книга.