Хаос магьосниците използват 8 цвята от спектъра за да опишат с тях основните (преобладаващите) състояния на съзнанието. Хаос звездата е изградена от 4 двойки противоположности, които са както следва:

1. Октарин - чиста магия
2. Черен – смъртта
3. Син – богатство, благоденствие
4. Зелен – любов, приятелство
5. Жълт - его
6. Пурпурен – секс
7. Оранжев – бърза мисъл
8. Червен – война

В практиката си, хаос магьосниците много често използват точно тези срещуположно лежащи лъчи за да предизвикат специфични промени в света, които също се наричат илюминация. Илюминацията е енергията, която се отделя от смесването примерно на:  Секс и Смърт или Любов и Война и т.н. По този начин се образува и така наречения хаос вихър (хаос сфера) за който смесваме не едиа двойа а цели четири.

Има примерни ритуали за всеки един от цветовете в секцията с ритуали

Следват обясненията за всеки един от  цветовете, както ги е описал Питър Карол в Либер Каос:

Октарин

Следвайки хипотезата на Пратчет /а много полезни неща са казани под формата на шега/, осмият цвят на спектъра, който е личното възприятие па магьосника за цвета на магията, може да се нарече октарин. За мен това е един специфичен нюанс на електриково-розово- пурпур. Най-значителните ми оптически видения са били в този цвят и аз го визуализирам, за да оцветявам много от по-важните си заклинания и сигили в астрала. Преди да отплавам с една ръчно направена открита лодка в Арабско море, бях подмамен да приема един грамаден и безценен звезден рубин от един вещер в Индия. Това бе точно октаринов цвят. Впоследствие се оказах крещящ призиви към Тор и Посейдон по време на най-свирепия тайфун, който някога съм преживявал, притискайки се към предната мачта, докато вълни огромни като планини се стоварваха върху лодката и октаринови мълнии трещяха в морето навсякъде около нас. Поглеждайки назад, изглежда цяло чудо, че аз и екипажа ми оцеляхме. Запазил съм този октаринов камък, без да съм сигурен дали ми бе подаден като проклятие, като шега, като благословия, или като изпитание или като всички тези неща заедно.

Други магьосници възприемат октарина по други начини. Личното ми възприемане на октарина е такова вероятно заради това, че секса /пурпур/ и гнева /червено/ са най-въздействащите ми форми на гнозис.

Всеки от вас трябва да открие цвета на магията за себе си. Октариновата сила е нашия инстинктивен подтик за магия, на който ако се позволи да разцъфне, ще създаде “магьосническия аз” или магическата личност в психиката и едно сходство с магьоснически бог-форми. Магьосническият аз варира естествено при магьосниците, но общата му характеристика е парадоксализъм и криволичене и склонността към манипулацията и свръхестественото. Парадоксализмът на магьосническия аз се дължи на отчуждаването на нашата култура от магията. Затова магическият аз е склонен да се интересува от всичко, което не съществува или не би трябвало да съществува според обикновената съгласувана реалност. За магьосническия аз няма нищо неестествено – едно пълно с безкрайни значения изявление. Криволиченето па магьосническия аз е едно естествено продължение на трика на ума, който се изисква за манипулирането на невидимото. Бог-формите на октариновата сила са тези, които съответстват най-тясно на характеристиките на магьосническия аз и обикновено са най-важните форми на обсебване на магьосника за чисто магическо вдъхновение. Бафомет, Пан, Один, Локи, Тиамат, Птах, Ерис, Хеката, Бабалон, Лилит и Ищар са примери за бог-форми, които могат да се използват по този начин.

От друга страна, магьосникът може да формулира една магьосническа бог-форма на чисто лична основа, в който случай символиката на змията и планетата Уран често се оказват полезни отправни точки.

Магьосникът може да инвокира такива бог-форми за илюминация на различни аспекти на магьосническото аз и за различни операции, по-скоро на чистата, отколкото на приложната магия. Категорията на чистата магия включва такива дейности като развиването на магически теории и философии, програми за магическо обучение, изобретяване на символни системи, които да се използват при гадаене, заклинания и инкантации и също – създаването на магически езици за подобни цели. Тук си заслужава да се отбележи, че Хаос-магическите езици сега обикновено се пишат на V-Prim, преди да се транслитерират в магическа варварска форма. V-Prime или Vernacular Primе /роден първосигнален – б.пр./ е просто вашият роден език, в който се пропускат всички глаголни времена на глагола “съм”, съгласно квантовата метафизика. Цялата нелепост на трансцендентализма изчезва съвсем естествено, след като веднъж се възприеме тази тактика. Няма битие, всичко е правене.

Октариновата сила се инвокира, за да вдъхнови магьосническия аз и да разгърне основното тайнство на магьосника. Основното лично тайнство се състои от основните символи, с които тълкувате и взаимодействате с реалността /всяка, която може да атакува възприятието/ магически. Тези символи могат да бъдат теории или кабали, обсебвания, магически оръжия, астрални или физически,или всъщност, всичко, което се отнася общо към практиката на магията – всичко, което не е специално посветено на приложната магия, чиито символи формират второстепенната лична мистерия на магьосника.

От удобната позиция на октариновия гнозис, магьосническият аз би трябвало да е способен да усети азовете на останалите седем сили и да може да види техните взаимоотношения с целокултния организъм. По такъв начин октариновата сила дава някакво умение в психиатрията, която се състои в изглаждането на отношенията между азовете в един организъм. Основната разлика между един магьосник и един цивилен е, че в последния октариновата сила е закърняла или неразвита. Нормалната спокойна или неутрална форма на един цивилен отговаря на един мек израз на жълтата сила, което се счита за нормалната личност или его. Магьосническото аз, обаче, напълно съзнава, че това е само един от осемте главни инструменти, които организма притежава. По такъв начин, нормалната личност на магьосника е в известен смисъл един инструмент на магическия аз /и обратното, което е много важно/. Това осъзнаване дава известно предимство пред обикновените хора. Все пак, развиващият се магически аз скоро ще осъзнае, че сам по себе си не е по-висш от другите азове, от които е съставен организма, защото има много неща, които те могат да правят, а той не може.

Развитието на октариновата сила чрез философията и практиката на магията може да даде на магьосника един втори главен център сред азовете, който да допълва егото на жълтата сила. Пробуждането на октариновата сила се узнава понякога като “ухапваме от змия”. Онези, които са били ухапани, обикновено веднага се разпознават един друг, както например, двама корабокрушенци.

Може би един от най-големите трикове на ума е да се позволи на магьосническия аз и егото да танцуват заедно в психиката без излишни конфликти. Магьосник /или магьосница/, който е неспособен да се замаскира като обикновена личност или който е неспособен да действа независимо от егото си, не е магьосник /или магьосница/ въобще.

Въпреки всичко, развитието на октарина или осмата сила на аза, откриването на типа магьосник, който човек желае да бъде и установяването или синтеза на една бог-форма, която да го представлява, клони да създаде едно същество-мутант, което се е развило съгласно една парадигма, за която малцина други знаят. Не е лесно да се върнеш, след като веднъж вече пътешествието е започнало, макар че са съвсем малко онези, които са се опитвали да го прекратят с различни наркотици, включващи мистицизъм. Това е едно поклонническо пътуване към една незнайна цел, в което човек последователно се събужда от един кошмар в друг. Някои от тях изглеждат безкрайно забавни за момента. В нас има цели светове – бездните са само посвещенията между тях.

Евокацията на един октаринов служител може да създаде един безценен инструмент за онези, които са се захванали с магическо изследователство

Черен

Програмите за смъртта, които са заложени в нашата генетична, и оттук, в нашата поведенческа и емоционална структура са цената, която плащаме за способността си за сексуално възпроизвеждане, което единствено прави възможна еволюционната промяна. Безсмъртни са само организмите, които се възпроизвеждат асексуално, като размножават безброй идентични копия на своите съвсем прости форми. От особен интерес за магьосника са две магии на черната сила – правенето на заклинания за унищожение и избягването на преждевременната смърт.

Така наречените “Ход-ритуали” са ритуално изследване на смъртта, в които се инвокира смъртното аз, за да прояви своето знание и мъдрост. Традиционно представяно като скелет в черна роба и въоръжен с коса, смъртното аз е компетентно за мистериите на стареенето, старостта, заболеваемостта, некрозата, ентропията и гниенето. То често е изпълнено от едно горчиво и отегчено от живота чувство за хумор.

Заобиколен със символите и атрибутите на смъртта, магьосникът инвокира смъртното аз в един Ход-ритуал за едната от двете цели. Първо, преживяването на смъртното аз и черния гиозис носи знанието на онова, което се усеща когато започва умирането и по такъв начин подготвя магьосника да се съпротивлява на проявленията на действителната преждевременна смърт, познавайки врага, така да се каже. Един демон е бог, който действа несвоевременно. В хода на различни Ход-ритуали, магьосникът може да експериментира в шамански стил, като призове визуализираните същества и символи, които се асоциират с различните болести и да практикува прогонването им. По такъв начин, смъртното аз има някои приложения в медицинската диагностика и гадаенето.

Второ, смъртното аз може да се инвокира като удобна позиция, от която да се изстрелват заклинания за унищожение. В този случай, инвокацията приема същата обща форма, но заклинанието обикновено се нарича ритуал за Ентропия. Човек би трябвало винаги да потърси някаква възможна алтернатива на изпълняването на деструктивна магия, защото ако е принуден да я използва, това е позиция на слабост. Във всеки случай, магьосникът трябва да внедри един механизъм в подсъзнанието на мишената, който да я доведе до страдание и тогава да го задейства с помоща на сигил или може би някакъв евокиран служител. Магията за ентропия действа чрез изпращане на информация, която да стимулира автодеструктивно поведение в мишената.

Магията за ентропия се различава от бойната магия на червения гнозис в няколко важни отношения. Магията за ентропия се изпълнява винаги изцяло тихомълком, със студената ярост на черния сатурнов гиозис. Целта е хладнокръвен хирургически удар, без изобщо да се предупреждава мишената. Магьосникът не е заинтересован да влиза в конфликт, а просто в това, да извърши бързо и ефикасно убийство. Върховното предимство на такива атаки е, че те рядко се възприемат като такива от мишените, които освен себе си и сляпата случайност не могат никой друг да обвиняват за бедите, които ги сполитат. По такъв начин, нападателят избягва реакцията, която дори великодушието на победата не съумява да смекчи. Има обаче един недостатък – става доста трудно да се издават фактури на клиентите за ефекти, които изглежда се дължат изцяло на естествени причини.

Бог-формите на черната сила са легион – ако простата форма на забуления скелет с косата не символизира адекватно смъртното аз, тогава може да послужат форми като: Харон, Танатос, Сатурн, Кронос, Хеката Старата, Тъмната сестра Атропа, Анубис, Яма и Кали.

Рядко се установяват служители на черната сила за дълготрайна обща употреба, отчасти защото използването им вероятно не е много често и отчасти, защото може да се окажат опасни за притежателя си, като по такъв начин обикновено се създават и отпращат за изпълняване на специфични единични задачи.

Син

Богатството не се измерва с пари, а по-скоро със степента на контрол над хора и материали и в края на краищата от гледна точка на собствените ви преживявания. Парите са една абстрактна концепция, която се използва, за да изрази количествено икономическата дейност, като по такъв начин богатството е мерило за това доколко добре контролирате вашите преживявания с парите. Допускайки, че разнообразните, вълнуващи, необикновени и стимулиращи преживявания са за предпочитане пред скучните и че поради тази причина те клонят да бъдат скъпи, тогава главния проблем за повечето хора е да намерят една доста ефикасна форма на парични влогове, която да притежава горните приемливи качества. Целта на магията за богатство е да установи един голям оборот пари, който да позволява приемливи преживявания, както във фазата на влоговете, така и във фазата на добивите. Това изисква онова, което се нарича Парично Съзнание.

Парите са придобили всички характеристики на едно духовно същество. То е невидимо и неосезаемо – монетите, банкнотите и електронните цифри не са пари. Те са само изразни средства или талисмани на нещо, което икономистите не могат ясно да дефинират. Все пак, макар и сами по себе си неосезаеми и невидими, те могат да оказват силно въздействие върху реалността. Парите имат свой собствен индивидуален облик и присъщи вкусове, те избягват онези, които богохулстват срещу тях и потичат към тези, които ги третират по начин, който им харесва. При подходящи условия, те дори се възпроизвеждат. Естеството на духа парите е движение – парите обичат да се движат. Ако бъдат кътани и неизползвани, те бавно умират. По такъв начин, парите предпочитат да се проявяват по-скоро като оборот, отколкото като неексплоатирани авоари. Излишните пари за непосредствено удоволствие би трябвало да се реинвестират като по-нататъшна евокация, но тези, които имат истинско парично съзнание откриват, че дори удоволствията им носят пари. Паричното съзнание плаща, за да се забавлява. Онези, които имат парично съзнание, са благородни по природа. Предложете им интересна инвестиция и те ще ви предложат сполука. Само не се молете за дребни подаяния.

Постигането на паричното съзнание и инвокацията на богатия аз се състои от придобиването на едно цялостно знание за склонностите на духа на парите и едно цялостно изследване на личните желания. Когато и двете бъдат разбрани, реалното богатство се проявява без усилие. Такива инвокации трябва да се третират с внимание. Синият гнозис на богатството създава толкова лесно демони, колкото и богове. Много съвременни учебни семинари за успех и търговия се съсредоточават върху създаването на едно истерично желание за пари, съчетано с едно еднакво болезнено желание по-скоро за простите символи на богатството, отколкото за преживяванията, които спекулантите действително желаят. Да работиш като обсебен манияк цял ден, заради съмнителното удоволствие да се напиваш всяка нощ почти до забрава с шампанско означава, че не си схванал същността на въпроса и си изпаднал в състояние на антибогатство.

Все пак, повечето от хората, които са бедни в относително свободни общества, където други са богати, дължат бедността си или на липса на разбиране как функционират парите или на отрицателни чувства, които клонят да ги отблъскват. За да станете богати, не са нужни нито интелигентност, нито капиталовложение в някакво голямо количество. Популярността на приказките за нещастието и бедите на богатите е показателна за нелепия мит, който е широко разпространен сред бедните, че богатите били нещастни. Преди започване на работа със синя магия е съществено важно да се проучат внимателно всички отрицателни мисли и чувства спрямо парите и да се екзорцират. Повечето от бедните, които печелят на лотария, а само бедните редовно се занимават с това, правят така, че да не им остане нищо след две-три години. Сякаш някаква подсъзнателна сила гледа да се отърве по някакъв начин от нещо, което те чувстват, че реално не заслужават или не искат. Хората са склонни да притежават такава степен на богатство, каквато дълбоко вярват, че би трябвало да притежават. Синята магия е видоизменението на тази вяра, чрез ритуално въвеждане на алтернативни вери.

Ритуалите на синята магия могат по необходимост да включват екзорциране на негативните възгледи спрямо богатството, гадателски изследвания на най-дълбоките ви желания и инвокации на богатия аз и духа на парите, по време на които подсъзнателното ниво на богатството се регулира чрез ритуално изразяване на една нова ценност и се обявяват нови проекти за влагане на ресурси и усилия. Могат да се изпълняват химни и инкантации към парите. Може да си пишете чекове за баснословни суми за самите вас, може да обявявате и визуализирате желания. Богатият аз може да се изразява от различни традиционни бог-форми с преуспяващ аспект, такива като Юпитер, Зевс, митичния Мидас и Крез.

Рядко се използват прости заклинания за пари в съвременната синя магия. Днес тенденцията е да се правят заклинания, предназначени да подсилят схемите, които са предназначени да правят пари. Ако не успеете да си осигурите механизъм, чрез който парите да се проявяват, тогава или няма да се случи нищо или заклинанието ще се прояви по странни начини, такива като преждевременната смърт на някой многообичан роднина. Никога не се предприема сериозна синя магия по стандартни форми на хазарт. Стандартният хазарт е един скъп начин за купуване на преживявания, които нямат нищо общо с увеличаването на богатството. Синята магия е въпрос на внимателно пресметнато капиталовложение. Всеки, който не е глупак, би трябвало да е способен да измисли някакъв влог, който да предлага по-добри шансoве от конвенционалните форми на хазарт.

Зелен

Неизбежно има доста голямо припокриване между вeнерианската любовна магия и лунарната секс-магия и това, което е написано в популярните магически книги. Затова, до голяма стенен, планетарната терминология е избягната в този текст. Макар че любовната магия често се извършва със сексуални цели, тази глава, ще се ограничи само в изкуството да се правят другите приятелски настроени, лоялни и предани.

По всяка вероятност, приятелите са най-голямата ни придобивка. Тефтерът ми с адресите е безспорно най-ценното ми притежание. Също както при еротичното привличане, първо в необходимо да харесваме себе си, преди другите да ни харесват. Тази способност може да се засили чрез подходяща инвокация на зелената сила. За повечето хора е лесно да се сприятеляват с личности, които те самите харесват, на сприятеляването с личности, които не са предразположени към приятелство с вас или сприятеляването с такива, които изобщо не ви харесват, са ценни качества. Несподеленото приятелство е неспособност само от страната на този, който го предлага.

Инвокациите на зелената сила би трябвала да започнат с любов към себе си – един опит да се види чудесната страна на всеки един от азовете, от които сме съставени, след което да преминем към ритуална потвърждение на красотата и способността на всички хора и неща да дават любов. Подходящите бог-форми за аза на любовта включват Венера, Афродита и митичния Нарцис, митът за който отразява просто определени мъжки предрасъдъци за този вид инвокация.

В определени състояния на зелен гнозис, могат да се правят заклинания, които да накарат хората да се настроят приятелски към нас, или пък да се използват същества, създадени за тази цел. Все пак, способностите за съпричастие, които са стимулирани от инвокацията, действат най-ефикасно при среща лице в лице. Освен явните маневри за показване на интерес към всичко, което обекта казва и потвърждаването и симпатизирането на по-голямата част от това, има друг критичен фактор, наречен “поведенческо пасване”, което обикновено става подсъзнателно. По принцип, при липса на явно враждебно отношение от страна на обекта, би трябвало да се опитаме да се нагодим точно към несловесното му поведение. Седете или стойте в идентична поза на тялото, правете същите движения, използвайте същата степен на контакт с очи и говорете на подобни интервали. Също както при властническото поведение, такава сигнали действат само при положение, че не се възприемат съзнателно от страна на получателя им. Не се движете веднага, за да се нагодите към движенията на обекта. Също така е от съществено значение да се опитате да се нагодите към словесното поведение и да общувате със същите нива на интелект, социално положение и чувство за хумор на обекта.

Преди да забогатея, бях практикувал тези умения когато пътувах на автостоп. Много скоро, дори хората, каито намирах за съвсем противни започнаха да ми купуват закуска и съвсем да се отклоняват от пътя си, за да ме откарат където искам. Емпатията може да ви откара навсякъде.

Жълт

Повечето от съществуващите текстове относно това, което е традиционно наречено “соларна магия”, си противоречат един на друг или сами по себе си са объркани. Астрологическите коментарии върху предполагаемите сили на слънцето са едни от най-големите глупости, които този отрасъл е успял да роди. Това е така, защото жълтата сила има четири различни, но свързани помежду си проявления в психиката. Това четворна разделение е довело до големи затруднения в психологията, където различните школи на мисълта предпочитат да наблягат предимно върху една от тях и да пренебрегват тези, на които други школи се позовават.

Тези четири аспекта могат да се охарактеризират по следния начин: първо – егото или представата за аза, който просто е моделът на ума за личността като цяло, но изключващ повечето от крайните схеми на поведение, на които другите азове са способни; второ – чарът, който е степента на самочувствие, което една личност излъчва за другите; трето – нещо, за което няма нито един английски термин, но което може да се нарече смехотворство; четвърто – подтикът за самоутвърждаване и господство. Всички тези неща са проявление на същата тази жьлта сила, макар че тяхната подчертаност варира широко при индивидите.

В повечето човешки общества, успехът обикновено се явява в резултат на едно умело изразяване на жълтата сила. Мощността на жълтата сила в един индивид изглежда е непосредствено свързана с нивата на сексуалния хормон, който се отделя и при двата пола, макар и неговият израз да зависи от личната психология. Има едно сложно взаимодействие между нивата на тестостерона, представата за аза, творчеството, социалното положение и сексуалните прояви. От езотерична гледна точка, Луната е тайната сила, която стои зад Слънцето, което повечето магьосници съзнават инстинктивно, а повечето магьосници откриват рано или късно. Постепенно егото се сраства със случайностите на ранното детство и юношеството и при отсъствието на специфични силни преживявания, впоследствие си остава почти непроменено, дори и да съдържа елементи със силно нарушени функции. Всеки вид инвокация трябва да променя егото, но при директна работа с него може да се постигне много повече. Тук са включени няколко трика. Самото признаване на егото само по себе си подразбира, че промяната е възможна. Само онези, които съзнават, че по-скоро притежават личност, отколкото, че се състоят от личност, могат да я изменят. За повечето хора подготвянето на подробен опис на собствената им личност е доста трудна и неясна работа. Все пак, ако това веднъж се направи, обикновено е съвсем лесно да се прецени, кои промени са желателни.

Промените на егото, или представата за себе си, или личността, посредством магия, се класифицират като илюминативна работа и се извършват предимно чрез ретроактивно омагьосване или инвокация. Ретроактивното омагьосване в този случай се състои от пренаписване на личната ни история. Тъй като нашата история до голяма степен определя бъдещето ни, можем да променим бъдещето си, посредством пренареждане на миналото си. Всеки има някаква способност да реинтегрира нещата от миналото, които се считат за погрешни, в по-благоприятна светлина, но повечето хора не успяват да доведат този процес до край. Ние не можем да елиминираме травматичните спомени, но с едно усилие на визуализацията и въображението, можем да напишем окуражаващи спомени за това, което също може да се е случило, като по този начин неутрализираме автентичните. Когато е възможно, можем също и да видоизменим всяко останало физическо доказателство, което засилва травматичния спомен.

Инвокациите, предназначени да видоизменят егото, са ритуални омагьосвания и олицетворявания на новите желани качества. Би трябвала да се обърне внимание на преднамерени промени в облеклото, интонацията, жестовете, маниерите и позата на тялото, които най-добре биха подхождали на новото его.

Често използвана маневра в жълтата магия е да се практикува проявлението на алтернативна личност, чрез задействане на специфичен мнемоничен спусък, като например преместването на пръстен от единия пръст на другия.

Различни бог-форми, такива ката Ра, Хелиос, Митра, Аполон и Балдур, са полезни при структурирането на свежи проявления на егото и при експерименти с другите три качества на жълтата сила.

Чарът или излъчването на една самоуверена аура, се основава на прост трик. След кратко време изобщо няма да има разлика между претенцията и действителното самочувствие. Всеки, който желае да излекува липсата си на самочувствие и чар, може да открие, че ден-два, прекарани в претенции за абсолютно нулево самочувствие, много бързо ще покаже, както ефикасната претенция, така и специфичните мисли, думи, жестове и пози, които се изискват за една или друга претенция.

Смехът и творчеството може и да не изглеждат непосредствено свързани, но хуморът зависи от внезапното изковаване на нова връзка между коренно различни концепции. Ние се смеем на собственото си творчество при изковаването на връзката. Същата форма на въодушевление възниква от другите форми на творческа дейност и ако прозрението дойде внезапно, следва смехът. Ако не се смеем, когато видим блестящ математически пример, това означава, че не сме го разбрали наистина. Да се смееш на нещо, което е творчески смешно, е също степен на позитивно самоуважение и самочувствие. Хората с ниско самочувствие имат склонност към деструктивно чувство за хумор и се присмиват на неудачите на другите, ако изобщо се смеят.

Смехът често е важен фактор в инвокациите на бог-формите на жълтата сила. Тържествеността не е задължително условие за един ритуал. Смехът също е поле на тактика при отвличане на съзнателното внимание от сигилите или други магически занимания, след като веднъж вече работата с тях е приключена. Умишленото насилване за истеричен смях може да изглежда абсурден начин за завършване на омагьосване или инвокация, но на практика е установено, че е забележително ефикасно. Това е още една маневра за трик на ума, която предотвратява съзнателната преднамереност.

“Обществената йерархия” при повечето групи социални животни е очевидна, както за нас, така и за самите животни. Все пак, в собственото ни общество, такива господстващи йерархии са еднакво разпространени във всички социални групи, макар и да правим всичко възможно да ги прикриваме. Човешката природа е усложнена допълнително от склонността ни да принадлежим към много социални групи, в които можем да имаме различни степени на социално положение и това положение често зависи отчасти от способностите на специалиста, които са по-различни от проявленията на гола сила.

Все пак, допускайки, че една личност може да изглежда компетентна за специалната способност, която се изисква от социалната група, тази лична позиция в групата зависи почти изцяло от степента на себеотстояване и доминиране, която индивидът показва. По принцип, това се проявява посредством несловесното поведение, което всеки разбира интуитивно или подсъзнателно, но което повечето хора не успяват да проумеят съзнателно. В резултат на това, те не могат да го манипулират умишлено. Типичното властно поведение включва: високо и бавно говорене; интензивно използване на контакт с очи; прекъсвания на чужда реч, като същевременно се отстоява на прекъсвания от страна на другите; поддържание на изправена поза със скрита заплаха; нахлуване в личната територия на другите, докато се отстоява на чуждото натрапване и се заема стратегическа позиция, която да фокусира вниманието. В някои култури, където докосването е често срещано, доминиращия винаги го започва пръв или решително го отблъсква. Както в единия, така и в другия случай, това се контролира.

Покорното поведение, разбира се, е обратното на всичко казано по-горе и възникна съвсем спонтанно в отговор на успешно доминиране от страна на другите. Има двойно взаимодействие между властното поведение и хормоналните нива. Ако тези нива се променят поради здравословна причина, тогава има тенденция да се промени и поведението, а съзнателната промяна в поведението ще измени и хормоналните нива. Симулирай го, докато го правиш. Няма нищо особено окултно в начина, по който някои хора са в състояние да контролират другите. Ние просто не успяваме да забележим как става това, защото почти всички включени поведенчески сигнали се разменят подсъзнателно. Властните сигнали може и да не подействат, ако получателите им ги усетят съзнателно. Затова, в повечето случаи, те трябва да се изпращат неуловимо и с постепенно и постоянно нарастваща сила. Един от малкото случаи, в които такива сигнали се разменят съзнателно е във военните йерархии, но това е възможно само заради неограничената възможност за директна физическа принуда, която такива системи показват. Нарушете формалните правила за несловесна комуникация с един офицер и той може да се подчини на сержант, посредством директно внушение. В края на краищата формалните правила се възприемат и започват да функционират автоматично, осигурявайки достатъчно подчинение, което да позволи масова саможертва или масово клане. Жълтата сила е корена на повечето от най-доброто и най-лошото, на което сме способни.

Пурпур

До голяма степен, всички култове през цялата история са имали една специфична характеристика. Те са били ръководени от един обаятелен мъж, способен да убеждава жените да раздават щедро сексуалните си ласки на други мъже. Ако се вгледаме повече, ще видим, че тази черта е смайващо характерна за много древни култове, монетеистични-схизматични секти и съвременни езотерични групи. Много, ако не и повечето от адептите в миналото и сега, са били или са развратници. Механизмът е съвсем прост – плащай на жените с духовни монети, за да обслужват мъжете, които пък ти се отплащат с ласкателството и като страничен ефект приемат ученията ти. Тогава, ласкателствата на мъжете увеличава твоя чар за жените и по този начин се създава едно положително обратно захранване в една затворена система. Това може да се окаже хубав малък доход до старини или докато внезапна полицейска проверка не прекъсне начинанието. Другата опасност, разбира се, идва от това, че жените и евентуално мъжете може да решат, че постоянните смени на партньорите е в разрез с техните по-дълготрайни интереси към емоционална сигурност и създаване на поколение. По такъв начин, оборотът на такива култове може да е доста голям, ако тези които достигат ранната средна възраст, биват постоянно заменяни от млади кадри.
Малко са религиите или култовете, на които им липсва сексуално учение, защото всяко такова учение осигурява мощно средство за контрол. Голяма част от по-трайните и установени религии извличат полза от подтискането на т. нар. свободна любов. От това също се правят големи дивиденти. Положението на жените става по-сигурно и мъжете знаят кои деца са техни. Разбира се прелюбодействието и проституцията процъфтяват при такива условия, тъй като хората винаги искат малко повече от това, което една доживотна моногамия може да предложи. Следователно е абсолютно вярно, че бордеите са изградени с тухлите на религията. Това се отнася пряко за много култове и косвено важи за всички конвенционални религии. Всичко това не отговаря на въпроса, защо хората така жадуват да им се каже каква да правят със сексуалността си. Защо хората трябва да търсят езотерично и метафизично оправдание за това, което искат да правят?
Защо толкова лесно се изкарва прехраната, като се продава вода от реката?

Изглежда отговорът се намира в това, че човешката сексуалност притежава някаква вродена функция на неудовлетворение от генетичен произход. Сексуалното ни поведение се контролира отчасти от генетиката. Онези гени, които е най-вероятно да оцелеят и преуспеят, са тези, които стимулират в жената вечното преследване на най-силния мъж в наличност и временни /тайни/ любовни връзки с всякакви по-силни мъже, които са временно на разположение. Докато в мъжа, гените, които е най-вероятно да преуспеят са тези, които стимулират забременяването на толкова голям брой жени, колкото е в състояние да издържа, плюс, може би, няколко /тайни/, които други мъже издържат. Интересно е да се забележи, че само при човешката жена разгонването е скрито. При всички други бозайници, брачният период е крещящо явен. Парадоксално е, но това изглежда позволява, както на прелюбодействащата, така и на оплождащата се двойка, да се свързват сексуално по всяко време, без възпроизводителен ефект. Икономическата база на всяко общество обикновено упражнява някакъв натиск в полза на специфичен вид сексуалност и тези натиск е закодиран като морал, който е неизбежно в конфликт с биологичните пориви. По такъв начин цари объркване, защото нищо не е постоянно задоволително. Безбрачието е незадоволително, моногамията е незадоволителна, развратът е незадоволителен, полигамията и полиандрията са незадоволителни и вероятно хомосексуалността е незадоволителна, ако френетичната въртележка от смени на партньори е всичко, през което трябва да се мине в тази дисциплина.

Нищо в спектъра на възможните сексуалности не предлага съвършено и дълготрайно разрешение, но това е цената, която плащаме за това, че заемаме върха на еволюцията при бозайниците. Толкава много от нашето изкуство, култура, политика и технология произлизат точно от сексуалните ни копнежи, страхове, желания и неудовлетворения. Спокойно по отношение на секса общество, би било дори скучно представление. Често, ако не и винаги личното творчество е постижение и право пропорционално на личните сексуални вълнения. Това действително е една от главните, не често непризнати техники на сексуалната магия. Вдъхновете се с максимум сексуално вълнение и смущение, ако наистина искате да откриете на какво сте способни в други области. Например, бурният сексуален живот не е страничен ефект на това да си велик художник. По-скоро самота изкуство е страничен ефект на бурен сексуален живот. Фанатичната религия не създава подтисничество на безбрачието. Напрежението на безбрачието е това, което създава фанатичната религия. Хомосексуализмът не е страничен ефект от казармения живот при елитните самоубийствени взводове за бързо реагиране. Преди всичко, хомосексуализмът създава елитните самоубийствени взводове за бързо реагиране.

Музата – хипотетичният извор на вдъхновението, която обикновено се изобразява със сексуални краски, е муза, само когато взаимоотношението ви с нея е несигурно. Всяка възможна морална оценка на сексуалното поведение несъмнено в била давана милион пъти преди и би било непристойно за един Хаоист да преутвърждава някоя от тях. Все пак, едно изглежда доста сигурно. Всяка форма на сексуалнаст в края на краищата инвокира целия диапазон на екстаза, самоотвращението, страха, удоволствието, скуката, гнева, любовта, радостта, буйността, самосъжалението, въодушевлението и объркването. Това са нещата, които ни правят човеци, а понякога и свръхчовеци. Да се опитаме да се издигаме над тях и да се направим на по-малко от хора, а не на повече от хора. Наситеността на преживяването е ключът към това наистина да се живее и ако имам такъв избор, аз бих го правил всеки ден, по-скоро с любов, отколкото с война.

Скучният сексуален живот създава една скучна личност. Малко са хората, които успяват да постигнат нещо голямо в някаква област, без тласъка, който дава един бурен сексуален живот. Това е главната тайна на секс-магията, а двете по-малки тайни включват функцията на оргазъма като гнозис и излъчването на сексуален чар.

Всичко, което се намира в съзнанието по време на оргазъм, клони да достигне подсъзнанието. По този метод лесно могат да се внедряват или да се премахват сексуални аномалии. Например, по време на оргазъм могат да се зареждат сигили за омагьосване и да се задействат евокации, или посредством визуализация или чрез взиране в сигила, който е закрепен на челото на партньора ви. Все пак, този вид работа често се извършва по-лесно, посредством автоеротичен акт. Макар че на теория гнозисът, който се предизвиква от оргазъма може да се използва за всякакви магически цели, в повечето случаи е неблагоразумно да се използва в заклинания за ентропия и бойна магия. Няма заклинание, което да е напълно захерметизирано в подсъзнанието и всяко изтичане може да втълпи някои доста вредни за сексуалността асоциации.

При оргазъм може да се задейства и инвокация, като тази операция е особено ефикасна, ако всеки от партньорите заеме по една бог-форма. Моментът след оргазъма е подходящо време за търсене на гадателски видения. Продължителната сексуална активност може да доведе също до състояния на транс, които са подходящи за визуално и оракултно гадаене или оракулски състояния на обсебване при инвокация.

Излъчването на сексуален чар, с цел привличане на другите, зависи от много повече неща, отколкото от обикновения физически външен вид. На някои от най-общоприето красивите хора им липсва напълно, докато някои от най-невзрачните се радват на облагите му с пълна сила.

За да сте привлекателни за другите, вие трябва да притежавате нещо, което да е отражение на част от самите тях. Ако предложението е взаимно приемливо, тогава то може да доведе до онова състояние на завършеност, което се ознаменува най-охотно с физическа интимност. При много култури е общоприето мъжете да показват твърдост с външния си вид, а жените да показват една по-мека външност, но при сексуален контакт, всеки ще се стреми да разкрие скритите си фактори. Мъжът ще се стреми да покаже, че може да е съчувствен и уязвим, също както и силен, докато жената ще се стреми да покаже вътрешна сила зад външните признаци и сигнали на пасивна възприемчивост. Незавършени личности, такива като онези, които са мъжествени до мозъка на костите си, както и онези, които са полярната противоположност на това, не са сексуално привлекателни за никой, освен за съвсем кратко време.

По такъв начин философите на любовта са започнали да откриват определен хермафродизъм и в двата пола, който се оказва съществен компонент на привлекателността. Някои са се сдобили с поетичното разрешение да изразяват малко странния идеал, че мъжа има женска душа, а жената – мъжка. Това отразява всеизвестната истина, че за да си привлекателен за другите, трябва първо да станеш привлекателен за себе си. Няколко часа трениране на привлекателност пред огледалото е ценно упражнение. Ако не можете дори леко да се възбудите от себе си, не очаквайте че някой друг ще изпадне в дива възбуда от вас.

Техниката на Лунния Поглед често се оказва ефикасна. Първоначално затваряте очи за кратко време. За момент визуализирате сребърен лунен полумесец зад очите си, като рогата на Луната излизат навън, от двете страни на главата ви, зад очите. Тогава се взрете за момент в очите на някой потенциален любовник, визуализирайки как от очите ви струят сребърни лъчи към неговите или нейните очи. Тази маневра има също така ефекта на разширяването на зениците и обикновено причинява неволна усмивка. И двете са универсални сексуални сигнали, като първия действа подсъзнателно.

В повечето случаи в неблагоразумно да се правят заклинания за привличане на специфични партньори. По-добре е, да се направи магия за подходящи за вас партньори или за други. Обикновено вашето подсъзнание има далеч по-тънка преценка за това, кой действително е подходящ.

Сексуалната магия се свързва традиционно с пурпурния /на страстта/ и сребърния /на Луната/ цвят. Все пак, ефектността на черното облекло, както като сексуален, така и като антисексуален сигнал зависи от стила и кройката и показва, че черното в известен смисъл е тайния цвят на секса, отразявайки биологическите и психологическите взаимоотношения между секса и смъртта.

Оранжев

Шарлатанството, хитростта, това да живееш благодарение на находчивостта си и съобразителността, са същността на оранжевата сила. Тези меркуриеви способности били традиционно свързвани с бог-формите, които служели за патрон на лекари, магьосници, комарджии и крадци. Все пак, медицинската професия сега е отчасти разграничена от шарлатанството, тъй като лекарите откриха, че антибиотиците и хигиеничната хирургия наистина действат. Въпреки това, 80% от медикаментите все още са в основата си без истински лечебен ефект и емблемата на медицинската професия е все още меркуриевия кадуцей. По същият начин и магьосническата професия не зависи вече толкова много от шарлатанството, покрай откриването на квантовата вероятност на естеството на омагьосването и гадаенето и явното изоставяне на класическата алхимия и астрологията.Чистата магия се окачествява сега най-добре като един израз на октариновата сила, приемайки един Уранов характер. Все пак, шарлатанството все още заема своето място, както в магията, така и в медицината. Нека не забравяме, че всички фокуснически трикове са били някога част от шаманския загряващ репертоар, в който нещо изгубено или унищожено бива чудодейно възстановено, за да може да се спечели една добре настроена публика, преди да е започвала сериозната работа по безболезненото лечение. Класическият пример за това е магьосника да сложи един мъртъв заек в една шапка и след това да извади жив заек оттам.

Към списъка на професиите, които до голяма степен се ползват от оранжевата сила, сега трябва да се прибавят тези на търговския пътник, мошеника, борсовия посредник и всъщност – всички, които се характеризират със сърдечна недостатъчност. В основата на двигателната сила на оранжевия гнозис стои страха, един вид страх, който не подтиска потребителя си, а по-скоро създава една необикновена нервна възбуда, която предизвиква бързи реакции, и отговори в неудобни ситуации.

Апотеозът на “остроумния” аз е способността да се изпада в онова състояние на умствена превъзбуда, в което бързия отклик е винаги налице. Колкото и парадоксално да звучи, тази способност се поражда не чрез мислене за мисленето, а по-скоро чрез позволяване на неспокойствието да парализира частично самите задържащи процеси, така че подсъзнанието да пусне в ход един находчив отклик, без съзнателна преднамереност.

Инвокациите на оранжевата сила се изпълняват най-добре с безумна скорост, а гнозисът може да се задълбочи чрез изпълняването на изискващи умствен труд задачи, такива като събирането на голям брой числа наум или разкъсването на пликове, съдържащи трудни въпроси, на които трябва веднага да се отговори, въобще дейности, в които трябва да се упорства, докато не се постигнете пробив в опита да се мисли без преднамереност. За да се придаде форма на остроумния аз, може да се използват различни бог-форми. Най-често използвани са Хермес, Локи, Измамникът-Кейт и римския Меркурий.

Оранжевата магия обикновено се свежда до инвокации, предназначени да усилят общата находчивост в светски дейности, такива като хазарт, престъпност и интелектуални цели. Например, хипотезата Fiat Nох ми дойде една седмица, след една особено ефектна инвокация на Меркурий, в която използвах горните техники. По мой опит, омагьосвания и евокации, които се изпълняват след инвокация на оранжевия гнозис, рядко дават такива ефектни резултати, каквито дава самата инвокация.

Може би трябва да кажем нещо относно престъпността и хазарта заради онези луди глави, които може да разберат погрешно какво е възможно да се направи с оранжевата магия в подкрепа на такива дейности. Кражбата е смешно лесна, ако се извършва методично, все пак повечето от крадците биват залавяни не след дълго, защото се пристрастяват към тревогата, която изживяват като възбуда и започват да рискуват все повече и повече, за да я увеличат. Крадецът-новак, който в състояние на крайна тревога открадва нещо в ситуация с нулев риск, разбира се не бива заловен, също както и предпазливия професионалист. Все пак, малцина са предпазливите професионалисти, тъй като има далеч по-лесни начини за правене на пари в повечето общества, където има хора с такъв вид способности. Голяма част от крадците обаче винаги съумяват да се замесят с престъпления, защото след като веднъж вече силното усещане от кражбата изчезне, остава само вълнението от наказанието. Онези, които са находчиви и достатъчно хладнокръвни външно, за да крадат успешно, могат лесно да постигнат нещо повече от търговско умение.

Има три типа закоравели комарджии. Губещите са двата от тях. Едните са пристрастени към собствената си арогантност и просто трябва да докажат, че могат да улучат чистия шанс или късмет предоставен от организаторите. Другите са онези, които са пристрастени към вълнението да губят. И накрая – печелившите. Тези хора не са изобщо комарджии – или защото те организират шансовете за успех и залозите, или защото имат вътрешна информация или защото си служат с измама. Това е истинска оранжева магия. Покерът не е хазартна игра, ако се играе умело, а умелата игра изисква да не се играе срещу хора с еднакво или по-голямо умение или срещу такива, които държат Смит§Уестън срещу вашите четири аса. Повечето конвенционални форми на хазарт са устроени по такъв начин, че използването на всякакви, освен на изключителните форми на психическа сила, не ще имат голям ефект. Аз не бих си правел труда да се обзалагам при шанс, който съм увеличил от едно на сто, само до едно на шестдесет. Все пак, известни резултати, постигнати чрез двойно залагане на конни надбягвания показват окуражаващ потенциал.

Червен

Веднага щом човечеството развило организацията и оръжейната технология за поразяване на своите естествени врагове, такива като хищници и съперници, то изглежда е въвело за себе си един жесток механизъм за подбор под формата на междуособна война. Много от качествата, които ценим като белези за нашето еволюционно развитие, такива като нашите обърнати палци и способността на ръцете ни да боравят със сечива, способността ни да общуваме със звуци, изправената ни поза и способността ни да даваме и да получаваме заповеди, както и да обучаваме и да бъдем обучавани, почти сигурно са били развити в процес на хилядолетия организирани въоръжени конфликти между човешките банди. Нашият морал отразява кървавата ни история, защото, докато има табу да се нападат членове на собственото ни племе, наш дълг е да нападаме чужденците. Единственият спор е за това кой да представлява собственото ни племе. Когато ентусиазма за война е ограничен, ние измисляме спортове и игри, чрез които да изразяваме агресията си.

От целия етос и терминология на спорта става ясно, че той е война със специални правила.
Все пак не би трябвало да се приема, че войната е изцяло без правила. Войните се водят, за да подобрят неизгодното ни положение – при войната вражеската група е рерсурс, над който искаме да придобием някаква стенен на контрол. Войните се водят за сплашване на противника, а не за изтребването му. Геноцидът не е война.

Структурата и воденето на войната отразяват програмата ни зад “бой или бяг”, заложена в нашата симпатетична нервна система. Целта на битката е така да се сплаши врага, че да бъде изкаран от формата “бой” и вкаран във формата “бяг”. И така, приемайки, че съотношението на силите е достатъчно равно, за да направи боя да изглежда достоен и за двете страни, решаващият фактор в конфликта е бойния дух. Всъщност, това е решаващия фактор във всеки човешки конкурентен, спортен или военен сблъсък.

Червената магия има два аспекта: първият е инвокацията на жизнеността, агресията и бойния дух, за да ни подкрепят във всеки конфликт – от живота въобще до явната война и второ – извършването на действителна бойна магия. Съществува многообразие от бог-форми, чрез които може да се изрази бойния аз, макар че хибридни или чисто лични форми действат също така добре. Арес, Ищар, Огун, Тор, Марс, Митра и Хор са особено често използвани. Съвременната символика не би трябвало да се пренебрегва. Огнестрелните оръжия и експлозивите са също така добре дошли за червения гнозис, както и мечовете и копията. Барабаните, на практика, са от първа необходимост. Би трябвало да се имат предвид сигили, очертани със запалителни течности или дори цели пламтящи кръгове, от които да се инвокира.

Обикновено бойната магия се практикува открито, като противника бива публично заплашван и проклинан или пък става получател на някакъв неприятно изглеждащ талисман, заклинание или руна. Целта е сплашване и контрол над врага, който трябва колкото е възможно повече да бъде доведен до параноя и да е уведомен за източника на атаката. Иначе бойната магия приема същата обща форма като тази, която се използва в ритуалите за Ентропия, със сигили и служители, които носят самоунищожителна информация за обекта под прицел, макар и с полусмъртоносно намерение.

Все пак, истинското умение в червената магия е да сте способни да показвате такова неудържимо излъчване на лична жизненост, боен дух и потенциал за агресия, че упражняването на бойна магия никога да не е необходимо.